Херцеговина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{История на сърбите}}
[[Файл:Herzegovina_region.png|thumb|245px|Приблизителни граници на историческата област Херцеговина (в оранжево) и [[Босна (област)|Босна]] (в светло бежово)]]▼
'''Херцеговина''' е [[историко-географска област]] в южната част на [[Босна и Херцеговина]].
== Обхват и образуване ==
Нейната площ е 9948 km², а според други сведения - 10 190 km². Според преброяването от 1991 г. има 437 000 хил. души население. По етнически състав то включва:
* [[хървати]] - 206 457,
Line 15 ⟶ 14:
== География ==
{{основна|География на Херцеговина}}
[[Динарски планини|Динарската верига]] разположена успоредно на [[Адриатика|Адриатическо]]то [[крайбрежие]] разделят [[сръбски земи|сръбските земи]] още от средновековието на две големи [[област]]и без трайни и силни връзки между тях /по [[природа|природни]] причини/ - ''поморска'' и ''загорска''.
Херцеговина се състои основно от безизлазни [[равнина|равнини]] ''/равнинки/'' по крайбрежието, и затворени и тесни [[долина|долини]] ''/долинки/'' с малки и къси [[река|реки]] ''/рекички/''. За Херцеговина са изключително характерни [[понор]]ите.
Към Херцеговина не спада тясната ивица земя по крайбрежието (до първите планински възвишения), която е част от Далмация. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
== Граници ==
На север Херцеговина граничи с [[Босна (област)]] по централния балкански вододел между Дунава и Средиземноморието.
На юг я оделя ог Адриатическо море - [[Далмация]], а западно от нея е [[Лика]]. На изток от Херцеговина е [[Черна гора]].
== История ==
{{основна|История на Херцеговина}}
Херцеговина е люлка на сръбската история и култура. Тя е отчасти християнизирана, за разлика от съседна Босна в която до днес властва [[езичество]]то и [[ислям]]а. [[Богомилство]]то и [[патарени|патаренство]]то още през [[средновековие]]то пускат здрави корени в съседна Босна, но Херцеговина преди особеното си най-вече географско положение е отчасти интегрирана посредством далматинското крайбрежие към византийската и венецианската култури. Особена роля в този процес играе [[Рагуза]].
На основата на обединението на три историко-географски области - [[Хум]], [[Травуня]] и [[Конавле]], се образува [[Херцогство на Свети Сава|Херцогството на Свети Сава]], откъдето и името на областта. Османците са първите които започват и официално да използват името за целия този регион - Херцеговина. Първото споменаване на името е в писмо 1454 г. Към областта приспада и т.нар. [[Стара Херцеговина]], която днес е част от [[Черна гора]]. По османско време е образуван отделен [[Херцеговински санджак]].
Едва през 1851 г. за първи път се употребява името [[Босна и Херцеговина]], след османското административно обединение на двете области в една. Оттогава целия район се нарича Босна и Херцеговина, което име продължава да се използва до днес. В този контекст, Херцеговина е неизменна част от великосръбския проект за една [[Голяма Босна]], който включва и цяла [[Западна Сърбия]].
Втората половина на 19 век е известна като време на многобройни [[Херцеговинско въстание|херцеговински въстания]] срещу османската власт, които целят общосръбското обединение в една държава.
По време на Втората световна война, Херцеговина е един от центровете в Европа на [[съпротива]]та. Началото е положено със създаването на т.нар. [[Ужичка република]], последвана от многобройни [[офанзиви срещу Титовите партизани]], които избипат неслучайно и имат за своя база точно Херцеговина.
== Култура ==
{{основна|Култура на Херцеговина}}
▲[[Файл:Herzegovina_region.png|thumb|245px|Приблизителни граници на историческата област Херцеговина (в оранжево) и [[Босна (област)|Босна]] (в светло бежово)]]
[[File:Savarivermap ru.png|thumb|245px|Водите на Херцеговина се изливат в Адриатика, за разлика от Босна.]]
Херцеговина е известна най-вече с това, че е най-типично сръбската [[историко-географска област]]. Тя е християнска и християнизирана като цяло, за разлика от съседна Босна, а наречието ѝ е взето за основа на съвременния книжовен [[сръбски език]] - [[източнохерцеговински говор]].
Местните [[херцеговинци]] са пословични със своя особен хумор и множество анекдоти. От средновековието те опазват и част от източната им българска култура или т.нар. [[бугарщици]].
== Херцеговина днес ==
Днес Херцеговина е източно сърце на т.нар. [[Република Сръбска]]. Една историческа част от областта, известна като [[Стара Херцеговина]], е част от [[Черна гора]], а районите на [[Стари Влах]] и [[Ужице]] със специфичния си [[ужички говор]], също исторически принадлежат към нея.
== Източници ==
<references />
== Вижте също ==
Line 33 ⟶ 59:
* [[Средновековни сръбски земи]]
| |||