Пермакултура: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 3:
Пермакултурата е съвкупност от методи за устойчив дизайн на земята. Тя се основава на екологични и биологични принципи, като използва повтарящи се природни модели (шаблони) за да максимизира ползите и да минимизира усилията. Целта ѝ е да създаде устойчиви, продуктивни системи, които задоволяват човешките нужди и хармонично интегрират хората и земята. Взима предвид екологичните процеси на растенията и животните, техните хранителни цикли, климатичните фактори. Нуждите на обитателите от храна, енергия, подслон и инфраструктура се удовлетворяват от изпитани технологии. Елементите в системата се разглеждат заедно с взаимодействията помежду им, като продуктите на един елемент са ресурс за друг. В типична пермакултурна система работата е сведена до минимум, отпадъците са превърнати в ресурси, продуктивността и добивите са увеличени и околната среда е възстановена. Пермакултурните принципи могат да бъдат прилагани във всякаква среда и мащаб — от градски жилищни комплекси до селски къщи, от малки ферми до големи региони.
 
Първото докуменентирано съвременно практикуване на пермакултурата като систематизиран подход е на австрийския фермер [[Сеп Холцер]] през 1960те60-те години на XX век, но е разработена научно от австралийците [[Бил Молисън]] и [[Дейвид Холмгрен]] с техните сътрудници през 1970те70-те години на миналия век.
 
Думата първоначaлно е създадена като комбинация от ''„перманентна агрокултура“'' от Молисън, но по-късно той предпочита да я описва като ''„перманентна култура“''.