Михаил (Дукля): Разлика между версии

| описание = [[князвелик жупан]] на сърбите, аи реалнокрал на [[Дукля]]

Папа [[Григорий VII]] след Великата източно-западна схизма му връчва кралските знаци през 1077 г., благодарение на което той става първия крал нав сърбите[[префектура Илирик]], но в действителност на Дукля ('''Михаил I'''). Титла на [[латински]] е ''Sclavorum regi'', което ще рече крал на славяните (по аналогия историческият труд на [[Мавро Орбини]] носи заглавието "[[Царството на славяните]]"). Мотивите за присъждането на титлата точно на Михаил са изцяло геополитически, както и изцяло мотивирани от прясната Велика [[източно-западна схизма]] от 1054 г. В крайна сметка тази папска геополитика се оказва неуместна след [[Битка при Манцикерт|катастрофата при Манцикерт]] и трайната поява на турци в Мала Азия, в резултат от която и отпочват [[кръстоносни походи]]. Михаил Войслав не успява да запази държавната система на власт, наследена от баща му. [[Рашка]] и [[Босна]] му отказват верността си. Неговия приемник през 1081 г. на трона е неговия син [[Константин Бодин]], който е прогласен за "цар на българите". Бодин е освободен от византийски плен с помощта на папски легати в далечното [[Арменско кралство Киликия]], където още предходно са били заточени много от наследниците на комитопулите. <ref>[[Станое Станоевич]], ''„Историја српскога народа“'' (треће издање, репринт издања из [[1926]]) [[Београд]] [[1989]]. ISBN 86-83639-01-0</ref>