Еснаф: Разлика между версии

'''Еснаф''' или '''гилдия''' <ref>Исторически преглед, том 29, изд. Българско историческо дружество, 1973</ref>(''еснафи'' и ''еснафски съюзи'', особено за периода на Възраждането, също за по-ранни периоди <ref>Георги Бакалов, ''[http://books.google.com/books?id=HDQn3tJkyUcC&lpg=PA196&dq=%D0%B3%D0%B8%D0%BB%D0%B4%D0%B8%D1%8F&pg=PA196#v=onepage&q=%D0%B3%D0%B8%D0%BB%D0%B4%D0%B8%D1%8F&f=false История на Българите: Военна история на българите от древността до наши дни]'', стр.196, История на българите, том 5, изд. Труд, 2007</ref> или по-късно след Освобождението, от [[английски]]: ''Guilds'') е сдружение със затворен характер на занаятчии от даден [[занаят]] в определено населено място през [[османското владичество]]. Той има пълна вътрешна автономия. Еснафската социална йерархия се състои от [[чирак|чираците]], [[калфа|калфите]] и [[майстор|майсторите]]. Тя е изградена в духа на патриархалните традиции, които са водещи и във вътрешните му отношения. Еснафът е най-обхватната обществена и стопанска организация на територията на [[Османска империя|Османската империя]]. Еснафът е подкрепян от държавата поради социални и финансови съображения, търсен от населението като професионална и социална опора и като правораздавателна институция.

 

 

Еснафите са имали следната структура: общо събрание (т.н. голяма лонджа), на което са присъствали всички членове на еснафа и където се е избирал управителният съвет (т.н. малка лонджа), ръководител (т.н. устабашия), изпълнителен ръководител (т.н. екзекутор), касиер и вътрешен съд. С нарастващото индустриализиране ролята и значението на еснафите запада.