Винченцо Вукович: Разлика между версии

м.
(м.)
(м.)
Винченцо повтаря след смъртта на баща си на два пъти изданието на ''Житието на Света [[Петка Българска]]'' - през 1547 г. [[палеотип]] и още един път през 1560 г., което несъмнено издава неговия български произход по бащина линия. <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 197, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref>
 
Наследява печатницата на баща си Божидар Вукович в края на 1537 г. и се сдобива с благородническата му титла (''Conte palladin''), поради и което патриотично се нарича [[деспот]] и се има и представя като правоприемник на [[Бранкович]]ите. През 1566 г. продава, предава или отдава под наем печатницата си на [[Яков Крайков]] с цел продължаване на родолюбивото бащино дело, а към 1569 г. има сигурно известие от [[Яков Крайков]] за първата българска книжарница, т.е. склад, принадлежал на [[Кара Трифун]] (Черния Трифон) в [[Скопие]]. <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 55, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref>
Винченцо има дъщеря с името ''Юстина'', която се интегрира във венецианския [[нотабили]]тет. Предходно изкарва баща си внук на [[Константин Велики]] (който пък е родом от [[Ниш]]). <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 56, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref>
Анонимен потребител