Княжеска градина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Княжеската градина''' е парк в рамките на град София, България. До Освобождението мя... |
3 карт. и др. |
||
Ред 1:
[[Файл:BASA-3K-15-614-22-Ferdinand I of Bulgaria in Sofia Zoo, 1908.jpg|мини|200п|Фердинанд I в зоологическата градина, 1908 г.]]
'''Княжеската градина''' е [[парк]] в рамките на град [[София]], [[България]].▼
[[Файл:Downtown Sofia Boby Dimitrov 1.jpg|мини|200п|Княжеската градина (вляво след пл. „Орлов мост“, 2009 г.]]
[[Файл:Soviet army monument in Sofia.jpg|мини|200п|Паметникът на Съветската армия, 2009 г.]]
{{commonscat|Knyazheska gradina}}
▲'''Княжеската градина''' е [[парк]] в
До Освобождението мястото на бъдещата Княжеска градина е ливада, заблатявана от водите на „Градската вада“ ([[Крива река]]). Тази река е идвала откъм ул. „Солунска“, наводнявала е блатата около [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] и се вливала в [[Перловска река|Перловската река]]. През зимата ливадата замръзвала и за изумление на местните шопи семействата на първите дипломати в София и по-първите софиянци организирали музикални увеселения и пързаляне с кънки.▼
Намира се между кръстовището при Ректората на [[СУ|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], булевард [[Цар Освободител (булевард в София)|„Цар Освободител“]], [[Орлов мост]], бул. [[Евлоги и Христо Георгиеви (булевард в София)|„Евлоги и Христо Георгиеви“]], улица [[Васил Левски (булевард в София)|„Васил Левски“]] и бул. [[Васил Левски (булевард в София)|„Васил Левски“]].
През 1882 по идея на [[княз Батенберг]] градският градинар Карл Бетц (1850-1925) създава на това място първата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, а десетина години по-късно тя е оформена като Ботаническа градина. Тя се разгръщала по бул. "Цар Освободител" от Окръжния булевард (сега бул. "В. Левски") до Перловската река и в дълбочина до ул. "Ген. Й. Гурко". Теренът бил буренясал и прорязан от притока на Перловската река. Там имало склад за зеленчуци, както и обори за коне и крави, обслужващи нуждите на двореца.▼
▲До Освобождението мястото на бъдещата Княжеска градина е ливада, заблатявана от водите на „Градската вада“ ([[Крива река]]). Тази река е идвала откъм ул. „Солунска“, наводнявала е блатата около [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] и се вливала в [[
Още с пристигането си през 1887 г. княз [[Фердинанд I]] кани от Пловдив градския градинар, швейцареца Л. Шевалас, да преработи алейната мрежа, да построи остъклени павилиони за цветарници и да обогати растителността в Ботаническата градина. От [[Австрия]] е извикан и градинарят Й. Келерер, за да оформи голям [[алпинеум]] с няколко хиляди редки видове. Оранжериите са построени през 1893 г. от арх. [[Фридрих Грюнангер]]. От 1891 г. със средства на княза в градината се организира зоопарк. Князът и градинарите проф. Ж. Лошо, Й. Фрай и Ж. Моризе структурират ботанически и декоративен екзотични отдел. През 1903 е изградена елегантна сецесионова чугунена ограда с каменни стълбове от арх. [[Георги Фингов]] (1874-1944). След [[обявяване на независимостта на България]] (1908) е обявен международен конкурс за царски дворец на целия парцел с двете градини (1912-1914), чиято реализация е осуетена от [[Първата световна война]]. ▼
▲През 1882 по идея на [[княз Батенберг]] градският градинар Карл Бетц (1850-1925) създава на това място първата зеленчукова и овощна градина и построява
▲Още с пристигането си през 1887 г. княз [[Фердинанд I]] кани от Пловдив градския градинар, швейцареца Л. Шевалас, да преработи алейната мрежа, да построи остъклени павилиони за цветарници и да обогати растителността в Ботаническата градина. От [[Австрия]] е извикан и градинарят Й. Келерер, за да оформи голям [[алпинеум]] с няколко хиляди редки видове. Оранжериите са построени през 1893 г. от арх. [[Фридрих Грюнангер]]. От 1891 г. със средства на княза в градината се организира [[зоопарк]]. Князът и градинарите проф. Ж. Лошо, Й. Фрай и Ж. Моризе структурират ботанически и декоративен екзотични отдел.
През 1936 г. със средства на [[цар Борис III]] архитектите Любен Нейков и Тотю Горанов изграждат там „царска детска градина“ с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.
През 1954 г. в градината е издигнат [[Паметник на Съветската армия, София|паметник]] на
На
== Бележки ==
| |||