Клод Леви-Строс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
книги (текущи добавки) |
||
Ред 19:
|известни студенти =
|известен с =
|повлиян от = [[Люис Морган|Морган]]{{·}} [[Фердинанд дьо Сосюр|Сосюр]]{{·}} [[Роман Якобсон|Якобсон]]{{·}} [[Франц Боас|Боас]]{{·}} [[Емил Дюркем|Дюркем
|повлиял = [[Пиер Бурдийо|Бурдийо]]{{·}} [[Едмунд Лийч|Лийч]]{{·}} [[Катрин Клеман|Клеман]]{{·}} [[Филип Дескола|Дескола]]
|награди =
Ред 32:
Клод Леви-Строс се ражда в [[Брюксел]], където родителите му пребивават, докато баща му, [[художник]]-[[портрет]]ист, изпълнява поръчка. Скоро семейството се връща в [[Париж]], като се нанася в жилището на ул. '[[Клод Лорен]]' (в 16-ти ар.), което той ще обитава до смъртта си. През [[Първа световна война|Първата световна война]] временно пребивава при дядо си по майчина линия, Емил Леви (Emile Lévy), който е главен равин на [[Версай]]. Другият му дядо, Исак Строс (или Щраус), също от еврейски произход, е бил диригент в дворцовия оркестър на [[Луи-Филип]] и [[Наполеон III]]. Учи в парижки лицеи, следва [[право]] и завършва [[философия]] в [[Сорбона]]та. След две години гимназиално преподаване, в средата на 30-те години приема пост в университета в [[Сао Паоло]]. При престоя си в [[Бразилия]] Леви-Строс отблизо се запознава с културата на туземното население, като организира и две мащабни експедиции и прави своите теренни проучвания. След кратко завръщане във Франция се премества в [[Ню Йорк]], където работи в редица институции, приютили европейски интелектуалци, прогонени от [[Втората световна война]]. Няколко години след края й, отново във Франция той се хабилитира и публикува първите си монографии. През 1959 г. получава катедра в [[Колеж дьо Франс]] и в следващото десетилетие творческата му кариера е в своя апогей<ref>Започват да излизат книги, изцяло посветени на неговото научно творчество като напр. ''Claude Lévi-Strauss. The Anthropologist as a Hero'', ed. by E. N. Hayes and T. Hayes MIT Press, 1970 (ISBN 978-0262080385); Leach E., ''Lévi-Strauss'', Viking Press, 1970</ref>. След 1970 г. и до края на живота си той продължава да публикува, но главно допълва своите по раншни разработки без да иновира.
В студентските си години Леви-Строс е с леви убеждения, но след Войната и най вече след [[Май 68 във Франция|Май 68]] заема неутрална позиция. Неговата трайна
Във Франция до края на живота си той остава емблематична фигура за интелектуалните среди.
Ред 39:
===Творчество и Идеи===
Идеите на Леви-Строс изкристализрат по време на престоя му в Ню-Йорк, когато се запознава с лингвиста [[Роман Якобсон]] и с ранните разработки в теорията на информацията. Хабилитационният му труд ''Елементарните структури на родството''<ref>''Les Structures élémentaires de la parenté'', Paris, PUF, 1949 заглавието загатва за книгата на Дюркем (''Les formes élémentaires de la vie religieuse''); публикувана е и съпътващата 'малка теза' за бита на бразилските индианци (''La Vie familiale et sociale des Indiens Nambikwara'', Paris, Société des américanistes, 1948.)</ref> е публикуван с допълнение написано от математика Андре Вейл. В следващите години Леви Строс се посвещава на изучването на Тотемизма като предварително обобшава внушително количество етнографски материал. По-спекулативните изводи от своята работа публикува в отделна книга, ''Дивата мисъл'' която остава като едно от най-ярките му произведения. Междувременно излиза ''Тъжните тропици'', жанрово неопределена книга, която смесва пътеписи, теренна работа и есеистични отклонения; сред широката публика тя има изненадващ отзвук и успява да направи своя автор знаменит. Текстовете на Леви-Строс стават търсени и той започва да популяризира своите идеи в различнини издания, а също и съставя сборника от по-ранни работи ''Структурна антропология''.
В множество западни учебници по [[антропология]] и [[етнология]] Клод Леви-Строс се определя като една от водещите фигури в тези научни дисциплини в съвременна [[Европа]]. Изгражда се като учен под влияние на идеите на [[позитивизъм|позитивизма]], но същевременно изучава теорията на структурната [[лингвистика]], чиито формални изследователски методи се опитва да внесе и в [[етнология]]та. Добива известност най-напред с ценните си публикации по [[култура]] и [[бит]] на бразилските индианци, както и с оригиналните си анализи на системите на родство. По-късно се занимава със сравнителна [[митология]], като особен интерес проявява към [[Тотем|тотемизма]] и религиозните вярвания, на които посвещава и основните си съчинения.
| |||