Лиза Марклунд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
допълнение |
||
Ред 34:
През 1995 г. пробива с книгата си „Gömda“ (''Скрита'') — истинската история за Мария Ериксон (съавтор), която е първата жена, получила убежище в [[САЩ]] поради [[домашно насилие]] и терор в родината си. На английски език книгата е публикувана под заглавие ''„Buried alive“''. През 2004 г. продължението на историята е издадено в романа „Asyl” (''Убежище'').
През 1998 г. е публикуван първия ѝ трилър „[[Жената, която трябваше да умре]]“ от поредицата „Аника Бенгтзон”. Главната героиня е упоритата и еманципирана разследваща репортерка Аника Бенгтзон. Романът е удостоен с наградата „Полони” за най-добър шведски криминален роман, писан от жена, както и наградата „Дебютант” за най-добър дебютен роман на годината. През 2001 романът „Жената, която трябваше да умре” е екранизиран във филма „Sprängaren” (Атентаторът) с участието на [[Хелена Бергстрьом]].
Следват още трилъри от поредицата – „Studio Sex”, „Paradiset”, „Prime Time”, „Червения вълк”, които утвърждават писателката сред майсторите на криминалния съспенс. През 1999 г. Лиза Марклунд става автор на годината в Швеция за „Studio Sex”. През 2003 г. трилърът „Paradiset” е екранизиран с участието на Хелена Бергстрьом и на българския актьор [[Георги Стайков]]. През 2012 г. шест от романите за Аника Бенгтзон са филмирани в популярната телевизионна поредица „Криминален репортер“ с участието на [[Малин Крепин]], [[Бьорн Кжелман]] и [[Лейф Андре]].
== Произведения ==
| |||