Донато Браманте: Разлика между версии

Творчеството на Донато Браманте се дели на два етапа, последният от които съвпада със Зрелия [[Ренесанс]]. В [[Милано]] той работи до самия край на века ([[1499]] г.). Там създава редица проекти и издига няколко черкви и манастири. Автор е на плановете на катедралата в близката [[Павия]], а също така завършва прочутата миланска черква „[[Санта Мария деле Грацие]]" (източната част). Браманте отива в [[Рим]], когато Вечният град заема водещо място в изкуството на Европа. В Рим властват флорентинските [[Медичи]] като папи и кардинали и след тях идват много архитекти, скулптори и живописци. Още в първите години на [[XVI век]] Браманте получава редица престижни поръчки. Построява прочутото Темпието - като капела с централен план. Това е предпочитаната от него архитектурна форма, свързана с неоплатонистките идеи по времето на Ренесанса. Още от [[Ломбардия]], където налага стиловите си идеи, се съобразява с местните традиции. В Рим усвоява опита на флорентинските си предшественици, но се запознава и с паметниците на античността. Браманте става универсален творец, обобщил знания, талант и умения. И напълно заслужено папа [[Юлий II]] му възлага работата върху катедралата "[[Свети Петър (катедрала)|Св. Петър]]", като успява да защити неговите новаторски планове въпреки съпротивата на кардиналската колегия. В продължение на пет години (от [[1506]] г. до [[1511]] г.) Браманте сам ръководи строежа и напредва бързо, после до смъртта му през [[1514]] г. работата сасе забавя. Катедралата е завършена след много десетилетия, след като идеята за централния план силно се видоизменя. Известно е, че на смъртното си легло папа Юлий II препоръчва на новия папа [[Лъв Х]] Медичи да определи за следващ главен архитект на „Св. Петър" младия [[Рафаело]].