Помпей: Разлика между версии

В края на [[18 век|ХVІІІ век]] Античността е издигната в култ, а античното изкуство – в идеал. По това време отново се събужда интересът към разкопките в Помпей. През [[1780]] г. Франческо Лала Вега става новият ръководител на разкопките.

Голям прогрес при проучванията е постигнат, когато [[Франция|французите]] завземат Неапол през [[1799]] г., както и в периода [[1806]] до [[1815]] г., когато мястото е под [[Италия|италианска]] власт<ref name="Amery" />. Разкопките вървят планомерно и професионално, като първо е отстраняван пластът земя, лежащ над града. Имало е моменти, когато в разкопките са участвали до 700 работници. Разкрити са части от Форума, както и идващата от север главна улица ''Via Mercurio'' и водещата до Форума ''Via del Foro''. Постепенно северните и южните части на разкопките се свързват. Работи се и в посока запад-изток и са разкрити части от ''Via dell'Abbondanza''. Планираното пълно разкопаване на градската стена, което би дало цялостен поглед върху града обаче не се осъществява, тъй като през [[1815]] годинаг. французите се изтеглят. Въпреки това, основните контури на античния град са очертани. През следващите години археолозите имат сериозни трудности, най-вече от финансов характер. Разкопките напредват бавно, но все пак по това време са разкрити значими обекти като къщите на трагичните поети и на Диоскурите.

С назначаването на [[Джузепе Фиорели]] за ръководител на разкопките през [[1863]] г. започва нова ера в изследването на града<ref name="Connoly-Discovery">{{cite book|last=Connolly|first=Peter|title=Pompeii |publisher=Oxford University Press|date=1990|pages=12-14|chapter=Discovery and Excavation|isbn=0199171580|url=http://books.google.ro/books?id=dAdHup5QHxgC&printsec=frontcover&dq=pompeii&lr=&as_brr=3|language=angol}}</ref><ref name="BerryFiorelli">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=52-56|chapter=The Unification of Italy and the Impact of Giuseppe Fiorelli|language=angol}}</ref><ref name="GuzzoFiorelli">{{cite book|last=Guzzo|first=Giovanni Pietro|title=Pompeii: The History, Life and Art of the Buried City|editor=Panetta|pages=36-40|chapter=Between the 19 and 20th Centuries|language=angol}}</ref>. Следващите 12 години под неговото ръководство рязко се отличават от дотогавашните. През втората половина на [[19 век|ХІХ век]] в начините и техниката на археологическите разкопки има огромен напредък. Работата се поставя на все по-научни основи и непрекъснато се подобрява. Така например се въвежда правенето на гипсови отливки, извършват се частични реставрационни дейности. Къщите се разкопават от горе надолу, а не отстрани както дотогава. Това води до ясни научни резултати и възпрепятства разрушаването на стените, както често се е случвало при старите методи заради налягането върху тях от другата, неразчистена част. Полагат се грижи за осигуряването и опазването на вече разчистените части на града, които дотогава са изоставени. Реставрацията се извършва основно под ръководството на наследника на Фиорели – Микеле Руджеро<ref name="BerryFiorelli" />. Фиорели въвежда също така научни методи на воденето на документацията на разкопките. Той разделя града (това деление е валидно и до днес) на 9 района и жилищни квартали (''insulae'') и номерира входовете на сградите. Наследниците на Фиорели разчистват и последните неразкопани участъци на запад от ''Via Stabiana''. С това цялата западна част на града е археологически проучена.

През [[1889]] г. немският археолог Фридрих фон Дун и архитектът Луис Якоби се опитват да достигнат до по-дълбоките археологически пластове на града и попадат на [[дорийски]] храм от 6VІ век пр.н.е Хр.<ref name="Amery" /><ref>{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=56-59|chapter=Development at the Turn of the 20th Century|language=angol}}</ref> Между [[1907]] и [[1911]] г. край градските стени са намерени два [[некропол]]а от самнитско време (5V век пр.н.е Хр.). Под ръководството на Виторио Спиназола, между [[1911]] и [[1924]] г. е извършено пълното изследване на терена между ''Via dell'Abbondanza'' и ''Sarno-Tor''<ref name="Amery" /><ref>{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=56-59|chapter=Development at the Turn of the 20th Century|language=angol}}</ref>. За да бъдат запазени разкритите стени, фрески, мозайки и надписи, още в края на [[19 век|ХІХ век]] те са покрити със специални конструкции с керемидени покриви. Прекарани са водопроводи и електричество, най-вече за да се постигне ефект пред посетителите с работещите фонтани и подходящо осветление. Залесяват се и вътрешните дворове на къщите с лаврови дървета и палми, което обаче нанася много вреди и досега създава проблеми на археолозите.

=== Съвременна археология. От 20ХХ век до днес ===

През 20-те години на [[20 век|ХХ век]] под ръководството на Амадео Маюри<ref name="Amery" /><ref>{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=60-61|chapter=Amedeo Maiuri and the „Nuovi Scavi“|language=angol}}</ref> (ръководител на разкопките за почти 40 години) започва сериозно изследване на археологическите пластове от преди изригването на Везувий, което позволява да се добият сведения за историята на населеното място. Под негово ръководство през 50-те години се извършват последните широкомащабни разкопки, които обаче са недобре научно документирани. Маюри разкопава също областта южно от ''Via dell'Abbondanza'' и е довършено пълното разкриване на градската стена. Не е извършена обаче качествена консервация, което създава сериозни проблеми на днешните археолози. Разкритата от Маюри част от града, плътно застроена с работилници, ханове и кръчми, дава възможност на посетителите да добият ясна представа за живота в Помпей. За това допринасят и частичните реконструкции и реставрации, извършени през 80-те и 90-те години, заради тежкото земетресение от [[23 ноември]] [[1980]] г.

* 1748–1780 г. Роке Хоакин де Алкубиере

** до 1764 г. Карл Вебер – като отговорен асистент

* 1764/1778–1797 г. Франческо Лала Вега

* 1799-1804 г. Кристоф Саличети

* 1804–1806 г. Пиетро Лала Вега

* 1807–1838 г. Микеле Ардити

* 1839–1850 г. Франческо Мария Авелино

* 1850–1863 г. С. Спинели

* 1863–1875 г. Джузепе Фиорели

* 1875–1893 г. Микеле Руджеро

* 1893–1901 г. Джулио Деде Петра

* 1901–1905 г. Еторе Паис

* 1905–1910 г. Антонио Соляно

* 1910–1924 г. Виторио Спинацола

* 1924–1961 г. Амадео Маюри

* 1961–1976 г. Алфонсо де Франсис

* 1976–1977 г. Луиджи Дд'Аморе

* 1977–1982 г. Фаусто Зеви

* 1982–1984 г. Джузепина Черули-Ирели

* 1984–1994 г. Балдасаре Контичело

* от 1994 г. Пиетро Джовани Гузо

Развитието на града не е добре изяснено и до днес, тъй като разкопките са ограничени най-вече до археологическия пласт от 79-та годинаг. По-дълбоки сондажи са направени едва на няколко места.

Разположението на улиците навежда на мисълта, че областите на север от стария град са били застроени през 6VІ век пр.н.е Хр. Разширяването на града след ''Via Stabiana'' на изток е станало не преди края на четвъртото столетие. Тук също има две различни оси на ориентиране на улиците. Това дава основание за извода, че заселването на изток е станало на два етапа. Мащабите на втория етап сочат, че едновременно тук са се заселили големи групи от хора. Предполага се, че това са били жители на разрушения през [[215 пр.н.е.|215 г. пр. Хр.]] от [[Ханибал]] град Nuceria (днес [[Ночера (Кампания)|Ночера]])<ref name="BerryBirth" />.

Бързият растеж на града още през шестото столетие пр.н.е., обяснява решението да бъде построена още една отбранителна градска стена. Не е ясно, дали стената е построена заради реална заплаха от близкото населено място. Последните разкопки в района на стария град сочат, че най-вероятно още в най-ранната фаза на населване е имало градска стена около града. Това би обяснило чупката на север, която ''Via dell'Abbondanza'' прави – вероятно тук е имало градска порта, към която е водела улицата. Разкопките показват, че стена около стария град е била изградена през 5V век пр.н.е Хр.<ref name="BerryBirth" />

Въпреки, че има малко открити археологически следи от пред-римско време, те все пак разказват за периода, в който самнитите са владеели Помпей (5V-4ІV век пр.н.е Хр.). Когато Римлянитеримляните разпростират влиянието си над областта Кампания, жителите на Помпей решават да изградят трета отбранителна стена. Тя била построена от [[варовик]]ови плочи, които на най-опасните места (например в северната част на града) са подсилени със земен насип. Към това време се датира и изграждането на портите ''Сарно'' и ''Ночеранска''. Изглежда, че по това време градът придобива в общи линии вида, в който го сварва изригването на Везувий. Градската стена е укрепвана още два пъти: първо при заплахата от нашествие на Ханибал и втори път, заради сблъсъците с Рим. Последното доизграждане на градската стена се състояло в издигането на 12 кули на югоизточната, източната и северната и&#768; страни. Кулите били построени в краищата на основните улици за да могат защитниците на града бързо да стигат до тях.<ref name="BerryBirth" />

г. Друг занаят, открит от археолозите в Помпей, е [[проституция]]та<ref name="BerryErotic">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=106-111|chapter=Erotic Pompeii|language=angol}}</ref>. От особено значение е бил фактът, че е открита и идентифицирана сградата, наричана в античността ''lupanarlupanarium'' (публичен дом). Открита е през [[1862]] г. и от тогава е реставрирана няколко пъти. Последната реставрация е завършена през [[2006]] г. <ref>[http://www.travel.ru/news/2006/07/11/91504.html В Помпей е открит Лупанарий]</ref>, а предпоследната — през [[1949]] г. Това е двуетажно здание с пет спални на всеки етаж. В антрето има фрески с еротични сцени. В стаите на долните етажи има каменни легла (на които се слагали дюшеци) и графити на стените<ref>''Sarah Levin-Richardson'' [http://traumwerk.stanford.edu:3455/SeeingThePast/345 Sex, Sight, and ''Societas'' in the Lupanar, Pompeii] // Stanford University, January 2005.</ref><ref>''McGinn, Thomas'' «Pompeian Brothels and Social History». Pompeian brothels, Pompeii’s ancient history, mirrors and mysteries, art and nature at Oplontis, the Herculaneum «Basilica» // JRA supplement 47, 2002. pp. 7-46.</ref>.По-ранните предположения, че в града е имало множество бордеи, не са потвърдени досега. Често различни места са били погрешно определяни като бордеи, само защото там са открити еротични или сексуални изображения или графити с непристойно или свързано с проституцията съдържание. Такива обаче имало из целия град и не могат да са признак за предназначението на сградата. Все пак може да се приеме, че проституция не е била практикувана само в тази сграда. Често проститутките имали собствено жилище или наета стая и приемали клиентите си там. Освен това много от келнерките практикували между другото и тази професия, така че и гостилниците често служели за същата цел. От стенните надписи, оставени около местата с проститутки става ясно, че някои от тях са обитавали вторите (вече разрушени) етажи на различни къщи. Отново от графитите, надживели столетията, можем да научим имената и цените на проститутките, които често идвали от източната част на империята и били робини. Открити са надписи, гласящи например: ''„Атенаида 2 [[Ас (римска монета)|ас]]а“ (ас – парична единица), „Сабина 2 аса“'' (CIL IV, 4150), ''„Домашната робиня Логада, 8 аса“'' (CIL IV, 5203) или ''„Маритим ближе полови органи за 4 аса. Приема и девици“'' (CIL IV, 8940). При това цените се движат от няколко аса до [[сестерция|сестерции]]. За най-евтините проститутки се плащало с един хляб или литър вино<ref name="BerryErotic" />.