Помпей: Разлика между версии

Последните разкопки показват, че в [[1 хилядолетие пр.н.е.|І хил. пр. Хр.]] е съществувало селище при съвременния град [[Нола]], което през [[7 пр.н.е.|VІІ век пр. Хр.]] е преместено по-близо до устието на реката<ref>Dickmann: ''Pompeji.''/„Помпей“ стр. 16.</ref>. Новото селище, Помпей, според [[Древногръцка митология|древногръцката митология]] било основано от [[Херакъл]], но всъщност негови основатели са [[оски]]те. Името на града може би произхожда от оското бройно числително ''pompe'' — пет, макар това да е само предположение. Според историка [[Страбон]] населението на града в древността се е състояло от оски, [[етруски]], [[пеласги]] и [[самнити]]. За ранната история на града, който бързо се разраства, не се знае почти нищо. Откъслечни сведения говорят за въоръжени сблъсъци между гърци и етруски, както и за това, че помпейците попадат под гръцко влияние, приемат гръцкия пантеон и строят в чест на гръцките богове [[дорийски стил|дорийски]] храм в [[525 пр.н.е.|525 г. пр. Хр.]] По-късно в района на Помпей се налага влиянието на етруските. Именно оттам те възприемат култа към [[Аполон]]. След пораженията на етруските при [[Куме]] и [[Сиракуза]], през [[474 пр.н.е.|474 г. пр. Хр.]] региона на Кампания отново е завладян от гърците. Между [[424 пр.н.е.|424 г. пр. Хр.]] и [[420 пр.н.е.|420 г. пр. Хр.]] Помпей е владение на самнитите.<ref name="BerryDevelopment">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=12-15|chapter=The Development of Pompeii|language=angol}}</ref><ref>{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=66-69|chapter=The Traditional Account of Pompeii's Origins and Development|language=angol}}</ref><ref>{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=72-76|chapter=The Foundation of Pompeii|language=angol}}</ref> През [[310 пр.н.е.|310 г. пр. Хр.]] градът успява да отрази грабителско нашествие на римски моряци, изпратени да превземат съседния град [[Нуцерия]]<ref>Dickmann: ''Pompeji.''/„Помпей“, стр. 19f.; [[Тит Ливий]] 9,38,2f.</ref>, а през [[290 пр.н.е.|290 г. пр. Хр.]] Помпей, както и всички други самнитски градове се присъединява към римския съюз. Намерени са множество писмени паметници на оските, датирани към 2 век пр.н.е. По това време градът процъфтява. Реализирани са множество обществени проекти като например строежи на пазарни сгради и храмове. Внушителни са и построените частни сгради. Градът е важен пункт по маршрута за стоките, идващи от морето за Рим и Южна Италия ([[Via Appia]]).<ref name="BerryDevelopment" /><ref name="BerryRomans">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=78-84|chapter=The Romans in the Bay of Naples|language=angol}}</ref>

През [[война|войните]] през [[12 век пр.н.е.|1]]І-[[2ІІ век пр.н.е Хр.]] Помпей неизменно е на страната на противниците на [[римляни]]те. [[Луций Корнелий Сула|Сула]] обсажда града през [[89 пр.н.е.|89 г. пр. Хр.]], като следи от тази обсада могат да се намерят и днес. Едва през [[80 пр.н.е.|80 г. пр. Хр.]] Помпей пада под римска власт и е превърнат от Сула в римска колония. Тогава градът се казва ''Colonia Veneria Cornelia Pompeianorum''. Има данни, че около 2&nbsp;000 римски [[ветерани]] са заселени в голяма затворена област в югоизточната част на града заедно със семействата си. Не е известно дали части на града са отнети от собствениците им за тази цел. От това време произхождат [[латински]]те писмени паметници, показващи „романизирането” на града. Но със сигурност е установено, че в продължение на десетилетия е имало конфликти между новозаселените римляни и старите местни жители. До времето на император [[Октавиан Август|Август]] старите фамилии в града изглежда успяват да възвърнат влиянието си. През управлението на Август градът се превръща в място за срещи на римската [[аристокрация]].

Когато след около 15 часа Везувий затихва, голяма част от жителите му са загинали от каменната градушка и задушливите газове. Оцелелите скоро стават жертва на лавата и високите температури. Една от тези жертви е прочутият римски писател [[Плиний Стари]], по това време [[префект]] на римската флота в град Мизенум, който воден от научен интерес и желанието да помогне отива с флотата си до мястото на природния катаклизъм. Свидетел на катастрофата е племенникът му [[Плиний Млади]], който описва случилото се подробно в две писма<ref>Етиен, Робер. Всекидневният живот в Помпей, Български художник, София, 1983, стр. 20.</ref><ref name="BerryEruption" /><ref name="VaroneVesuvius" /><ref>[http://www2.iath.virginia.edu/struct/pompeii/patterns/sec-02.html Patterns of Reconstruction at Pompeii]</ref>. Повече от 1&nbsp;5001500 години градът лежи погребан под покривка от вулканична пепел и пемза, достигаща на места дълбочина до 25 метра.

Редом с Помпей пострадват или са напълно разрушени и други населени места - [[Херкулан]] (Herculaneum)<ref name="BerryEruption" /><ref name="VaroneVesuvius" />, [[Стабии]] (Stabiae), [[Оплонтис|Оплонт]] (Oplontis), [[Левкопетра (Италия)|Левкопетра]] (Leucopaetra), [[Таурания|Таврания]] (Taurania), [[Тора (Неапол)|Тора]] (Tora), [[Коза (град)|Коза]] (Cossa) и [[Сора (Неапол)|Сора]] (Sora).<ref>{{cite book |url=http://books.google.bg/books?id=mjT2he_b5SQC |last=Bonn |first=Kristina |year=2002 |title=Vulkanologie und Gefahrenmanagement am Beispiel Vesuv |publisher=GRIN Verlag |quote=2.3 Der Ausbruch vom 24. August 79 n. Chr |isbn=978-3-640-19418-6 |lang=de}}</ref>