Божин Симич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 20:
През [[Първа световна война|Първата световна война]] е командир на чета. В 1916 г. заминава за Русия, където в Одеса се занимава с рекрутиране на войници за сръбската армия от австроунгарски пленници и участва в основаването на Доброволческата дивизия.
 
На [[Солунски процес срещу Черна ръка|Солунския процес срещу Черна ръка]] в 1917 г. е осъден на 15 години затвор и за това след [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] остава в Русия и става полковник от Червената армия. В 1936 г. се връща в Югославия. Арестуван е на границата и чина полковник от сръбската армия му е отнет. Отведен е в [[Пожаревац]], за да изтърпи присъдата си от Солун. Сестра му Зора Попович моли министър-председателя [[Милан Стоядинович]] за освобождаването му. Симич е освободен. Поддържа тесни връзки със съветския посланик [[Виктор Плотников]] и с генерал [[Душан Симович]], с когото се среща на 26 март 1941 г., деня преди преврата, и го информира за желанието на СССР да сключи споразумение с Югославия. В правителството [[Душан Симович]] е назначен за министър без портфейл и веднага след военния преврат на 27 март заедно с офицера от НКВД [[Мустафа Голубич]] заминава със самолет за Москва и участва в подписването на Споразумението за приятелство между Югославия и СССР. През Втората световна война Симич е министър в правителството в изгнание.<ref name="Janković"/> Като министър говори в долната камара на британския парламент, като се противопостави на съюзническите бомбардировки над Белград от съюзниците с аргументите, че в Сърбия има съпротивително движение, {{източник|а не се бомбардира България, която е на страната на Оста. След това му изявление последват чести бомбардировки на София.|2014|09|22}}
 
През юли 1943 г. подава оставка като министър в изгнание и малко по-късно се присъединява към [[Тито]].<ref name="Janković"/>
 
|2014|09|22}}След войната е посланик на [[ФНРЮ]] във Франция и Турция. Умира на 24 февруари 1966 г. в Белград.<ref name="Janković">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.novosti.rs/dodatni_sadrzaj/clanci.119.html:278211-Beli-ruski-knez | заглавие = Beli ruski knez! | достъп_дата = 30 септември 2013 г | фамилно_име = Janković | първо_име = Miodrag, Veljko Lalić | дата = 8 януари 2007 г | труд = | издател = Вечерње новости | език = | цитат = }}</ref>
След войната е посланик на [[ФНРЮ]] във Франция и Турция. {{източник|На път за Анкара срещу него в София е извършен опит за убийство, в който той оцелява.
 
|2014|09|22}}Умира на 24 февруари 1966 г. в Белград.<ref name="Janković">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.novosti.rs/dodatni_sadrzaj/clanci.119.html:278211-Beli-ruski-knez | заглавие = Beli ruski knez! | достъп_дата = 30 септември 2013 г | фамилно_име = Janković | първо_име = Miodrag, Veljko Lalić | дата = 8 януари 2007 г | труд = | издател = Вечерње новости | език = | цитат = }}</ref>
 
Видният черноръкец полковник [[Владимир Туцович]] го нарича истински „международен мошеник“.<ref name="Janković"/>