Разлика между версии на „Старозагорско въстание“

редакция без резюме
{{повече източници}}
Старозагорското въстание е неуспешен опит за масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. На 12 август [[1875]] г. [[БРЦК]] взима решение за подготовка на всенародно въстание, като за ръководители са определени [[Стефан Стамболов]] и [[Никола Обретенов]], а за център се избира [[Стара Загора]].
 
В уречения ден 16 септември обаче се събира твърде малък брой четници и въстанието се проваля. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият, Георги, е пронизан от няколко куршума на входа и впоследствие също изгаря.
 
Селата[http://mdm-baltasar.blogspot.com/2011/12/blog-post.html] около Стара Загора се вдигат на бунт. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Повечето от тях се разпръсват, когато става ясен неуспехът на въстанието, освен четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), които са разбити в сражения с турците в околностите на село [[Елхово (Община Николаево)|Елхово]]. В [[Шумен]]ско и [[Русе]]нско ([[Червеноводска въстаническа чета]]) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.
Анонимен потребител