Уикипедия

Вършац: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Sherpa (беседа | приноси)
Ботове
98 290 редакции
м Замяна на Шаблон:Селище в Сърбия с Шаблон:Селище инфо|Сърбия
Да иСправиМО Анамнезата, понеже некой РодолюПец не си знае историята, или пък здраво е залягал над Маркс или Сорос.
Ред 1:
{{друго значение|Вършац|българския град със същото име вижте|Вършец}}
 
{{Селище инфо|Сърбия
| име = Вършац
Line 23 ⟶ 22:
| телефонен-код = 013
}}
'''Вършац''' ({{lang-sr|Вршац|Vršac}}, {{lang-ro|Vârşeţ}}, {{lang-hu|Versec}} или ''Érsomlyó'', {{lang-de|Werschetz}}), или на книжовен български език '''Вършец''', е град в [[Южнобанатски окръг]], [[Войводина]], [[Сърбия]]. Градът е център на едноименната община и е едно от най-старите селища в [[Банат]]. Разположен е в югоизточния край на [[Панонска низина|Панонската низина]], в подножието на [[Вършачка планина|Вършачката планина]]. Според преброяването на [[2002]] в града живеят 54 369 жители. Това прави град Вършац вторият по големина град в окръга и най-големият град в Банат, без статут на окръжен център., макар че Вършец е естествен историко-географски център на ''Южен Банат''.▼
 
Градът никога не е бил на почит и долюбван от централната сръбска, а преди югославска власт, поради и което винаги е имал и нисък административен статут.
▲'''Вършац''' ({{lang-sr|Вршац|Vršac}}, {{lang-ro|Vârşeţ}}, {{lang-hu|Versec}} или ''Érsomlyó'', {{lang-de|Werschetz}}) е град в [[Южнобанатски окръг]], [[Войводина]], [[Сърбия]]. Градът е център на едноименната община и е едно от най-старите селища в [[Банат]]. Разположен е в югоизточния край на [[Панонска низина|Панонската низина]], в подножието на [[Вършачка планина|Вършачката планина]]. Според преброяването на [[2002]] в града живеят 54 369 жители. Това прави град Вършац вторият по големина град в окръга и най-големият град в Банат, без статут на окръжен център.
 
== Местен език ==
В града и околността му има много заселници от други народности още от времето на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Австрийска империя|Австрийската империя]] и [[Австро-Унгария]]. Вършечко е част и т.нар. [[Войводство Сърбия и Тамишки Банат]], като е център на ''Банатския военен край''. Банат е традиционно поселение на много българи от османско време - [[банатски българи]], за книжовния и културен живот на които е въведена и трета книжовна норма в българския език - [[банатска българска книжовна норма]].
 
В района на Вършечко и околността му, както и в отвъддунавско ''Смедеревско'' се говори т.нар. [[Смедеревско-вършецки говор]], който според изследователя на сръбските наречия и говори по времето на [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|Научната експедиция в Македония и Поморавието]] [[Беньо Цонев]] - е [[Българска диалектология|български диалект]]. Следва да се отбележи обстоятелството, че Банат не е част от [[Княжество Сърбия]] и [[Кралство Сърбия]], а до създаването на [[Кралство на сърби, хървати и словенци]] е част от [[Австро-Унгария]]. [[Павле Ивич]] причислява говора на т.нар. [[галиполски сърби]] към езиковото пространство на вършечкия местен говор.
 
== Известни личности ==
Вършец е родно място на:
# [[Йован Стария Попович]] или ''Йован Попович Стария'', който се води за създател на съвременната сръбска комедия и драма, повлиян от [[Молиер]], и автор на редица емблематични произведения на [[славяносръбски език]] - ''[[Лъжа и паралъжа]]'' (1830); ''[[Покондирена тиква]]'' (1838); ''Твърдица'' или ''Кир Яна''; ''Родолюбци'', ''Зла жена'' и ''Белград някога и сега''.
# [[Павле Йованович]] - най-големият сръбски художник;
# [[Димитрие Стоякович]] - премиер на Унгария.
== История ==
Територията на ''Вършачкото бърдо'' е била заселена още в праисотрическипраисторически времена. Открити са градежи от това време с дебелина на зидовете 2,5 мm. По-късно през Средновековието на същото място е изградена Вършачката[[Вършечка кула|Вършeчката кула]].
 
През [[средновековие]]то е бил част от Първото и Второто български царства. Областен управител на този край е [[Глад (управител)]], а после и [[Охтум]].
 
През [[15 век]] по времето на унгарския крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] на върха на бърдото се развива селище, чиято цел е да защитава южната граница на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]] от нападенията на османците. По-късно градът е предаден на сръбския деспот [[Георги Бранкович]], който го свързва със своите крепости южно от [[Дунав]] в една обща отбранителна система.
 
През [[1425]] година сръбскиг. бегълци от [[западни български земи|западните български земи]] се заселват в подножието на възвишението и нарекли селището си '''ПодвършацПодвършец''' на [[екавски изговор]]. Тук бегълците усядат постоянно и развиват успешно винопроизводство. От тогава областта на ВършацВършец е известна с добрите си вина, които са били особено предпочитани от унгарския кралски двор.
 
През [[1552]] годинаг. османците разоряват цялата област и превземат ВършацВършец, а местните заедно с българите от [[Белградска област|Белградската област]] изселват в [[Цариград]] и околността му - част от които са и т.нар. [[галиполски сърби]]. През [[1594]] годинаг. останалите под османска власт сърбитеместни в града сеи околността вдигат на[[Банатска въстаниебуна]] против османските завоеватели, като се надявали на помощта на австрийската армия. Въпреки първоначалните си успехи, въстанниците са разбити от османската армия в края на лятото. Градът е подпален и по-голямата част от ссръбското муместното население бяга и се преселва в съседна [[Трансилвания]].
 
През [[1716]] годинаг. войските на [[Евгений Савойски]] прогонва османлиите и настава нова епоха в историята на ВършацВършец. В града се заселват [[немци|немски]] колонизатори, известни тук като ''Шваби'', от областта на река [[Мозел]], които донасят нови винарски техники, допринесли за превръщането на ВършацВършец в един от центровете на винарството в [[Хабсбурги|Хабсбургската монархия]]. Бързи темпове на стопанско развитие спомагат градът да бъде обявен за "[[свободен кралски град]]" през [[1817]] годинаг. По време на [[Унгарска революция (1848-1849)|революцията]] от [[1848]] годинаг., ВършацВършец запада икономически, поради противопоставянето между [[сърби]]местни и [[унгарци]]. Втората половина на [[19 век]] век протича мирно и в напредък, който за кратко е спрян от [[мана|филоксера]]та, унищожила почти всички лозови масиви. Катастрофалните последици от заразата бързо са заличени и в областта са засадени американски сортове лозя.
 
По време на немскатаВтората окупациясветовна навойна, Вършец и Банат са извадени от състава на т.нар. [[Сърбия по време на Втората световна война|Недичова Сърбия]] и след освобождениетовъзстановяването на Югославия, ВършацВършец преживява драматични промени в демографски и етнически аспект. Днес градът е един от успешно развиващите се във [[Войводина]].
 
== Побратимени градове ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вършац“.