Чипровско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
== Чипровци под османска власт ==
При завладяването на [[България]] турците оставят редица области и населени места извън османската административна система. Обикновено това са стратегически важни области, които от практически съображение са оставени под управлението на старата, наследена от Втората българска държава администрация. Като пример може да се споменат т.нар. войнишки селища, охраняващи планинските проходи, както и важни металодобивни райони, като този около Чипровските мини. Въпреки не съвсем изяснените въпроси около статута на населените след османското нашествие, се смята, че християнската аристокрация запазва до голяма степен властта си в [[Чипровци]]. От дубровнишки източници е известно името на рода Соймирович, чиито представители живеели там. Според тези източници до края на [[14 век]] родът е пълновластен владетел в Чипровско. След османското нашествие родът или поне част от него се преместват в [[Дубровник]], където се вливат в местната аристокрация (и вероятно приемат католицизма), без да забравят старите си родови имения. Известни са също родовете [[Пеячевич]], Парчевич, Черкич, Марканич и Кнежевич. В следващия век [[Чипровци]] става ''хас'' (постоянно владение) на султанското семейство, а по-късно собственост на ''валиде ханъм'' (султанската майка). Правата на християнското самоуправление, вероятно базирано на родовата аристокрация от времето на Втората българска държава и адаптирани към османската военно-феодална система, се свиват през [[16 век|16 ти]] и [[17 век]]
:-) :-0 :-§ оМГ
 
== Католиците в Северозападна България ==
Първите прояви на [[католицизъм]] в района се асоциират със заселването на саксонските рудари през [[13 век|13]]—[[15 век]]. Трудно е да се каже какво религиозно влияние са имали те върху местното население, но не е изключено поради привилегиите, които католиците като търговци са имали в Българското царство, част от местния елит да е приел католицизма. Други вероятни фактори са католическата пропаганда, близостта и честите нахлувания на унгарците. Католицизмът в Чипровско обаче никога не се превръща в трайна институция и не успява да създаде собствена идентичност на изповядващите го. По начин на живот католиците не се отличавали от православните, свещениците се женели, не спазвали католическите обреди и си спечелили доста упреци от папските представители.