Г. М. Димитров: Разлика между версии

Член е на БЗНС от [[1922]] г. Завършва медицина в [[Загреб]] през [[1929]] г. След завръщането си се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС „Ал. Стамболийски“ ([[1932]]-[[1933]] г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС „Обединен“ („Ал. Стамболийски“ и „Врабча 1“). След държавния преврат на [[19 май]] [[1934]] г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС „Ал. Стамболийски“. През януари [[1941]] г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната - през Турция към Египет, с помощта на британския дипломатиескидипломатически служител Норман Дейвис. От [[1941]] г. до [[1944]] г. е ръководител на емигрантския Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател „Свободна и независима България“.