Райнер Мария Рилке: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без грозната рисунка |
малки |
||
Ред 2:
| име = Райнер Мария Рилке
| снимка = RMRilke.jpg
| описание =
| дата на раждане = [[4 декември]] [[1875]]
| място на раждане = [[Прага]], [[Австро-Унгария]]
| дата на смърт = [[29 декември]] [[1926]] <br>(на 51 години)
| място на смърт = [[Монтрьо]], [[Швейцария]]
| работил = [[поет]]
| националност = {{Австрия}}
| период = 1894-1925
| жанрове =
| теми =
| направление = модернизъм
| дебют =
| повлиян =
Line 31 ⟶ 27:
== Живот ==
[[Картинка:Rainer Maria Rilke, 1900.jpg|thumb|165px|left|Портрет на Рилке от [[1900]] г.]]
Рилке е роден в [[Прага]], но е смятан за австрийски поет, понеже пише главно на немски в пределите на старата [[Австро-Унгария|Австро-Унгарска империя]]. Израства в семейството на чиновник от железопътното ведомство. По желание на честолюбивата си майка години наред е възпитаван като момиче, носи женски дрехи и прически. След раздялата на родителите му, по настояване на бащата като противовес пет години прекарва във военно училище, където се чувства смазан физически и психически. Рилке следва в Търговската академия в [[Линц]], а после записва [[философия]], [[право]] и [[история на изкуството]] в университетите в Прага, [[Мюнхен]] и [[Берлин]]. Останалата част от живота му преминава в непрекъснати странствания из [[Италия]], [[Испания]], [[Франция]], [[Дания]], [[Швеция]] и [[Швейцария]]. Сред тях особено значение има пътуването му до [[Москва]], където многократно се среща с [[Лев Толстой]].
Line 38 ⟶ 33:
== Творби ==
[[Картинка:Duino castello 09022008 01.jpg|thumb|380px|left|Замъкът "Дуино" на Адриатическото крайбрежие]]
В своята младост Рилке всяка Коледа завършва по една стихосбирка - така публикува книгите ''"Живот и песни"'' (1894), ''"Жертва на ларите"'' (1895), ''"Увенчан от сънища"'' (1896) и ''"Пред Рождество"'' (1897), които в 1903 г. обединява в сборника ''"Първи стихотворения"''. В началото на новото столетие Рилке издава стихосбирката ''"Книга на образите"'' в четири части (1902-1906). В [[Париж]] той става секретар на скулптора [[Огюст Роден]], който му оказва силно влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си. Във френската столица Рилке създава стихосбирката си ''"Часослов"'' (1905), посветена на писателката [[Лу Андреас-Саломе]], близка негова приятелка до края на живота му. Публикува и сборника ''"Нови стихотворения"'' (1907), както и книгата ''"Реквием"'' (1909). След тежка душевна криза, от която се избавя едва с написването на романа ''"Записките на Малте Лауридс Бриге"'' (1910), Рилке заминава за [[Северна Африка]], а после за две години се установява като гост на княгиня Мари фон Турн унд Таксис в старинния замък "Дуино" на [[Адриатика|Адриатическото крайбрежие]] - там започва да пише прочутите си ''"Дуински елегии"'' (1912-1922) и замисля цикъла ''"Сонети към Орфей"'' (1923), негова поетическа изповед.
Line 49 ⟶ 43:
[[File:Salome1.jpg|thumb|160px|left|[[Лу Андреас-Саломе]]]]
По случай смъртта на Рилке през
Порасналият интерес към света на Рилке след [[Втората световна война]] довежда до най-крупното му представяне през [[1979]] г. с един том ''"Лирика"'' в поредицата "Световни поети". Сборникът включва 130 творби на Рилке, подбрани от [[Венцеслав Константинов]] из книгите на поета ''"Първи стихотворения"'', ''"Ранни стихотворения"'', ''"Книга на образите"'', ''"Часослов"'', ''"Нови стихотворения"'', ''"Реквием"'', ''"Дуински елегии"'' и ''"Сонети към Орфей"''. Изданието е богато коментирано, а в предговора на [[Петър Велчев]] се казва: "Песните на Райнер Мария Рилке, този последен Орфей на европейската култура, остават едни от най-автентичните и проникновени страници в духовните търсения на нашия век." През
▲По случай смъртта на Рилке през [[1926]] г. в сп. "Хиперион" е публикувана статия от [[Николай Дончев]].
▲Порасналият интерес към света на Рилке след [[Втората световна война]] довежда до най-крупното му представяне през [[1979]] г. с един том ''"Лирика"'' в поредицата "Световни поети". Сборникът включва 130 творби на Рилке, подбрани от [[Венцеслав Константинов]] из книгите на поета ''"Първи стихотворения"'', ''"Ранни стихотворения"'', ''"Книга на образите"'', ''"Часослов"'', ''"Нови стихотворения"'', ''"Реквием"'', ''"Дуински елегии"'' и ''"Сонети към Орфей"''. Изданието е богато коментирано, а в предговора на [[Петър Велчев]] се казва: "Песните на Райнер Мария Рилке, този последен Орфей на европейската култура, остават едни от най-автентичните и проникновени страници в духовните търсения на нашия век." През [[1985]] г. е публикуван нов превод на ''"Записките на Малте Лауридс Бриге"''.
{{br}}
[[Картинка:
== Влияние ==
▲[[Картинка:Rainer Maria Rilke.jpg|thumb|165px|Портрет на Рилке от [[1917]] г.]]
Поезията на Райнер Мария Рилке - от неговата първа книга ''"Живот и песни"'', написана в маниера на [[сецесион]]ния "[[югендстил]]", до последните му предсмъртни стихове - е проникната от копнеж по съкровена човешка близост, чиято непостижимост води до все по-дълбока самота и изтънчено самовглъбяване. В духа на немския [[неоромантизъм]] Рилке създава ''"чисто изкуство"'', отправено пряко към човека като единствена значима реалност. Определящи мотиви на творбите му е [[смърт]]та и копнежът по [[отвъдно]]то. За Рилке смъртта е не гибел, а своеобразно възнесение към непознати и далечни небесни региони. Много от повтарящите се образи в творчеството му се фокусират върху проблемите на [[християнство]]то (например стихотворението ''"Слизането на Христос в ада"'' <ref>[http://liternet.bg/publish12/r_m_rilke/slizaneto.htm "Слизането на Христос в ада" в превод на Венцеслав Константинов]</ref>) в една епоха на [[скептицизъм]], самота и дълбока вътрешна тревога. Като изключителен майстор на формата Рилке си служи със [[свещенодействие|свещенодействен]] език, достигащ до границите на възможно изразимото.
== Признание ==
В чест на поета е учредена престижната награда за [[лирика]] ''"Райнер Мария Рилке"''.
{{цитат|Роза, о, чисто противоречие, радост▼
ничий сън да не бъдеш<br />▼
под толкова много<br />▼
клепачи. <ref>Епитафията, която Рилке сам сътворява за себе си през 1925 г., в превод на [[Венцеслав Константинов]]</ref>
▲Роза, о, чисто противоречие, радост
▲ничий сън да не бъдеш
▲под толкова много
▲<ref>Епитафията, която Рилке сам сътворява за себе си през 1925 г., в превод на Венцеслав Константинов</ref></i></poem></div></center>
== Библиография ==
=== Поезия ===
▲* ''„Leben und Lieder. Bilder und Tagebuchblätter“'' (1894)
* „Wegwarten. Lieder dem Volke geschenkt“ (1896)
▲* ''„Larenopfer“'' (1895)
*
* „Advent“ (1897)
*
* „Das Stunden-Buch “ (1905)
**
**
**
[[Картинка:Monumento a Rilke, Ronda.JPG|thumb|400px|Паметник на Рилке в Ронда, Испания]]
*
*
*
*
*
*
*
;На френски
* „Vergers“ (1926)
*
*
*
=== Проза ===
* „Die Weise von Liebe und Tod des Cornets Christoph Rilke“ (1906)
▲* ''„Geschichten vom Lieben Gott“'' (1900)
*
== Бележки ==
| |||