Манфред: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 19:
[[Файл: Armoiries Manfred de Sicile.svg|ляво|250px|thumb|Герб на крал Манфред]]
През следващата 1258 година, възползвайки се от неверен слух за смъртта на Конрадин, Манфред е коронован крал на Силиция в катедралата на [[Палермо]] на 10 август. Скоро обаче до новия крал достига вестта, че непълнолетния Конрадин всъщност е жив, но Манфред, подкрепен от народа, отказва да предаде короната на законния ѝ наследник и подчертава пред пратениците на Конрадин необходимостта от силен местен владетел. Папата, за когото алианс със сарацините бил сериозна обида, обявява коронацията на Манфред за нелегитимна. Ненамерил [[анатема|отлъчването]] притеснително, новия крал се
== Отлъчване и битката при Беневенто ==
Ужасен от случващото се, новият папа [[Урбан IV]] отлъчва Манфред. Светият престол първо опитва да продаде кралство Сицилия на Ричард, граф на Корнуол, който отказва с думите „Това е все едно да ми кажете – „Ето, подарявам Ви Луната – просто се качете в небето и си я вземете!””. През 1263 обаче папата постига успех в същата сделка с [[Карл I Анжуйски|Шарл I, граф на Анжу]], брат на френския крал [[Луи IX (Франция)|Луи IX]]. Разбирайки за случилото се, Манфред издава [[манифест]], насочен към жителите на [[Рим]], в който защитава правото си на власт над Сицилия.
Армията на Шарл, наброяваща 300,000 души, преминава в Италия в края на 1265, нанасяйки серия от поражения над северните гибелински градове. Коронован е в Рим през 1266 без присъствието на папата. Инвазията на френския благородник в кралство Сицилия, тогава обхващащо територии в южна и централна Италия, започва на 20 януари 1266 и след няколко дребни сражения, Шарл и Манфред се срещат в [[Битка при Беневенто|битката при Беневенто]] на 26 февруари. Армията на Манфред търпи поражение, а самия той, отказвайки да избяга от бойното поле за разлика от повечето от благородниците си, предава кралския плащ на свой приятел и се хвърля в атака срещу настъпващите френски войски, в която намира смъртта си. Над тялото му, погребано на бойното поле, била поставена огромна камара камъни, но с намесата на папата останките му са преместени на брега на река Гариляно, извън пределите на Папството и Неапол.▼
▲Армията на Шарл, наброяваща 300,000 души, преминава в Италия в края на 1265, нанасяйки серия от поражения над северните гибелински градове. Коронован е в Рим през 1266 без присъствието на папата. Инвазията на френския благородник в кралство Сицилия, тогава обхващащо територии в
Скоро след смъртта му цялото кралство пада в ръцете на Шарл I, а на север от [[Алпи|Алпите]] последната надежда на династията Хоенщауфен – [[Конрадин]], се готви за поход, който ще се окаже трагична развръзка на половинвековната война между имперската немска династия и Папството.▼
▲Скоро след смъртта му цялото кралство пада в ръцете на Шарл I, а на север от [[Алпи|Алпите]] последната надежда на династията Хоенщауфен – [[Конрадин]], се готви за поход, който ще се окаже трагична развръзка на
Вдовицата на Манфред и децата му са пленени и зазени на Карл І Анжуйски; неговите трима сина цял живот провеждат в затвора; дъщеря му Беатрис след 18-годишен плен е освободена от затвора в обмен на [[Карл II Анжуйски]], син на Карл І.
==Личен живот и наследство==
Line 30 ⟶ 34:
Изключително образован за времето си, Манфред е обект на възхита сред съвременниците си с благородния си нрав, физическа красота и интелектуални достижения.
Жени се два пъти:
1. Първи брак - за Беатриче , дъщеря на Амадеус IV, граф на Савоя,
Град Манфредония в днешната провинция Пулия е построен от него между 1256-1263 близо до античния град [[Сипонтум]]. Шарл I Анжуйски се опитва да преименува града „Нов Сипонтум”, но това име не успява да се утвърди и града продължава да носи името на създателя си.▼
-едно дете - [[Констанция С|Констанс]] (нем. ''Konstanze II von Sizilien''; итал. Costanza II di Sicilia; 1249, Катания, Кралство Сицилия — 9 април 1302, Барселона, Кралство Арагон) омъжена за [[Педро III Арагонски|Педро ІІІ Арагонски]]
==== <u>Манфред в литературата и изкуството</u> ====▼
Животът му става сюжет на редица драми.▼
2. Втори брак : за [[Елена Дукина|Елена Ангелина Дукина]], дъщеря на [[Михаил II Комнин]], деспот на Епир.
Данте Алигиери го споменава в „Божествена комедия”- Чистилище, песен ІІІ. [[лорд Байрон]], дава името на своя главен герой Манфред в едноименната поема "Манфред". Чайковски съчинява симфония "Манфред".▼
* Анри -( ? -† 31 Октомври 1318 г.)
* Фредерик (роден 1259 -† 2-ри юни, 1312)
* Анселм (роден 1261- † 1301)
* Флорделис ( 1266 - † 27 февруари 1297) освободена след 18 години затвор.
Сред днешните му наследници са краля на Испания [[Хуан Карлос I]], кралица [[Елизабет II]] и други.
▲Град Манфредония в днешната провинция Пулия е построен от него между 1256-1263 близо до античния град [[Сипонтум]]. Шарл I Анжуйски се опитва да преименува града „Нов Сипонтум”, но това име не успява да се утвърди и града продължава да носи името на създателя си.
Matthew of Paris, Mon. Germ. Hist. Scriptores XXVIII pp. 360-361▼
▲==== <u>Манфред в литературата и изкуството</u> ====
▲Животът му става сюжет на редица драми и литературни произведения.
* Данте Алигиери го споменава в „Божествена комедия”- Чистилище, песен ІІІ.
▲
* Чайковски съчинява симфония "Манфред".
==Източници==
▲* Matthew of Paris, Mon. Germ. Hist. Scriptores XXVIII pp. 360-361
Cronica Fratris Salimbene di Adam, Ordinis Minorem, MGH SS XXXII p.349
Craik, George L, & Macfarlane, Charles,'' The Pictorial History of England'', p.657
* Momigliano, Eucardio (1963). Manfredi. Milan: Dell'Oglio.
[[Категория:Немска аристокрация]]
[[Категория:Италианска аристокрация]]
| |||