Василий Кандински: Разлика между версии

ВасилиийВасилий твори и живее първоначаллнопървоначално в Мюнхен и после в [[Русия]], но поради условията на руския [[комунизъм]] - цензурата на тоталитарния режим - е принуден да емигрира. Първо поема преподавателска дейност в [[Баухаус]] в Германия, като след закриването на школата от националсоциалистите избягва в [[Париж]].

Василий Кандински е роден в заможно московско семейство, търгуващо с чай. Фамилията впоследствие се мести в [[Одеса]]. Бащата, Василий Кандински- старши, е от източенИзточен [[Сибир]], а майкататамайката, Лидия Тичеева, е московчанка. Родителите му се разделят по време на дествтотодетството му и Василий младши израства почти без баща и е отгледамотгледан предимно от леля си Елизабета Тичеева. <ref>Düchting, Hajo (2000): "Wassily Kandinsky". стр.7</ref> След матурирането започва да следва право, икономика и етнология в [[Московски държавен университет|университета Ломоносов]] през 1886 година. По време на следването си рисува и посещава изложби.<ref>[http://kuenstlerfilm.ifa.de/suche_detail.php?LNG=DE&DETAIL=24227&URL_FORM=a%3A2%3A{s%3A7%3A%22anz_erg%22%3Bs%3A2%3A%2210%22%3Bs%3A4%3A%22PAGE%22%3Bs%3A3%3A%22656%22%3B} Магията на Сибир. Василий Кандински като етнограф и шаман.] ZDF Aspekte. Първо излъчване 21.10.2006</ref> 1892 става асистент към юридическияЮридическия факултет на Московския Университетуниверситет и се жени за братовчедка си Анна Чимиакин.

Отказва работа в университета в [[Тарту]], Естония през 1896. Вместо това избира рисуването и се мести в [[Мюнхен]], където между 1897 и 1899 следва в частната школа по рисуване на [[Антон Ажбе]], а от 1890 в художественатаХудожествената академия в Мюнхен при [[Франц фон Щук]].<ref>Göttler, Norbert (2008): "Der Blaue Reiter", стр.16</ref>

1901 г. Кандински е сред основателите на художествената група "Фаланга" и принадлежащото към нея училище по рисуване. ОтзиваОтзивът е толкова скромен, че групата бива разпусната още през 1904 година. По време на преподавателската си дейност в този период се запознава с Габриеле Мюнтер, с която стават житейски партньори, въпреки, че художникът е вече женен в Русия. 1902 за пръв път излага в Б[[Берлински Сецесион|берлинскияерлинския Сецесион]]. 1903 до 1904 предприема пътешествия в Италия, Нидерландия и Северна Африка, освен това посещава и Русия. От 1904 година е представен на Есенния Салон в Париж ({{lang-fr| Société Nationale des Beaux-Arts и в Salon d'Automne}}). 1906 до 1907 живее в Севре край Париж. Мюнтер разказва за общиятобщия им престой там: "Докато бяхме с Кандински 1906-7 в Севре, той не се поинересувапоинтересува нито за Матис, нито за Пикасо, нито за който и да било друг известен художник."<ref>Segieth, Clelia/Etta Stangel/Otto Stangel (2000): "Galeristen-Sammler-Museumsgründer". стр.158</ref>

Мурнау ам Щафелзее се оказва важна стъпка в художественото развитие на Кандински.Там се стига до сътрудничество с Маране фон Верефкин и Алексей фон Явленски, които повлияват стилътстила и техниката му на рисуване.<ref>Fäthkeр, Bernd (2008): "Werefkin und Jawlensky mit Sohn Andreas in der „Murnauer Zeit“". в: "1908–2008. Vor 100 Jahren, Kandinsky, Münter, Jawlensky, Werefkin in Murnau" стр.54</ref> Мюнтер и Кандински правят голяма крачка нарпред в творчеството си като са исприраниинспирирани не просто да пресъздават природата, а вместо това да се абскрахиратабстрахират от видимото и да му придадат екстракт.<ref>Eichner, Johannes (1957): "Kandinsky und Gabriele Münter. Von Ursprüngen moderner Kunst". стр.89</ref> <ref>Salmen, Brigitte/Annegret Hoberg (2008): "Um 1908. Kandinsky, Münter, Jawlensky und Werefkin in Murnau". в: "1908-2008. Vor 100 Jahren, Kandinsky, Münter, Jawlensky, Werefkin in Murnau". стр.16</ref> За кратко време Кандински и Мюнтер се превръщат в експресионистични художници. В този преиодпериод Кандински се запознава с Рудолф Щайнер, чийточиято теософия и след това антропософия указватоказват влияние върху по-нататъшното му творчество.<ref>Becker, Kurt E. (1984): "Anthroposophie. Revolution von innen, Leitlinien im Denken Rudolf Steiners". стр.73 заедно с: [http://www.akdh.ch/ps/ps_78Zahnder.html], [http://www.akasha.de/sima/harcblavatsky.html], [http://www.muellerscience.com/ESOTERIK/Geschichte/Esoterik1700-2000.htm] (отворени на 2.февруари 2006)</ref>

ВъозможноВъзможно е след първия съвместен престой в Мурнау отношението между двете двойки да се е влошило известно време. За това говори фактафактът, че по Коледа 1908 Верефкин, Явленски, Адолф Ербсльо и Оскар Витенщайн сами провъзгласяват идеята за Нова Асоциация на Художниците Мюнхен (НАХМ, {{lang-de|Neue Künstlervereinigung München}}). <ref>Macardé, Valentine (1971): "Le renouveau de l’art picturale russe 1863–1914". стр.135 сл.</ref> <ref>Hoberg, Annegret/Titia Hoffmeister/Karl-Heinz Meißner (1999): "Anthologie". в: "Der Blaue Reiter und das Neue Bild, Von der „Neuen Künstlervereinigung München" zum "Blauen Reiter"", стр.29</ref> Мюнтер и Кандински първоначално не са били включени в проекта. Това продължава да ядосва Кандински години наред, <ref>Lankheit, Klaus (1983): "Wassily Kandinsky/Franz Marc, Briefwechsel". стр.29</ref>което донякъде обяснява колебанието му да поеме управлението на НАХМ през 1909. ПродиПоради разномислие с художника Чарлс Йохан Палмие Кандински въвежда т.нар. провилоправило на четритечетирите квадратни метра, означаващо, че всеки член на групата има правото да изложи по две картини не по-големи от 2 по 2 метра без намесата на жури.<ref>Hoberg, Annegret/Titia Hoffmeister/Karl-Heinz Meißner (1999): '"Anthologie". в: "Der Blaue Reiter und das Neue Bild, Von der „Neuen Künstlervereinigung München“ zum „Blauen Reiter“". стр.31</ref> Самият той съзнателно нарушава това правило през 1911 година. Клубът е вписан в регистъра на град МюнхевМюнхен на 10.-ти май 1909 година. Неговата цел е да организира изложби в Германия и чужбина. В този период Кандински се развива като абстрактен художник.

ВПрез януари 1911 Кандински се отказва от председателството в НАХМ, след като бива критикуван заради все по-абстрактните му произведения и притискан да рисува "по-разбираемо". Първоначално остава обаче член вна клубаКлуба. <ref>Lankheit, Klaus (1986): "Der Blaue Reiter Präzisierungen. Kunstmuseum Bern." стр.225</ref> Юни месец на същата година крои планове за собствени изяви извън НАХМ - "Арт Алманах", който първоначално мисли да кръсти Веригата ({{lang-de|Die Kette}}).<ref>Lankheit, Klaus (1983): "Wassily Kandinsky/Franz Marc. Briefwechsel". стр.41</ref> Привлича Франц Марк като съучастник, като му предлага обща редакция на книгата "Синият Ездач" ({{lang-de|Der Blaue Reiter}}).

През лятото Кандински и Марк решават да се отцепят от НАХМ и подготвят тайно собствена изложба по времето на зимната изложба на клубаКлуба.<ref>Fäthke, Bernd (2000): "Der Blaue Reiter". в: Weltkunst (70/5). стр.905</ref> Кандински рисува легендарното пано със значимото заглавие "Страшният съд/Композиция V" ({{lang-de|Das Jüngste Gericht/Komposition V}}), което с над пет квадратни метра нарушава поставеното от самия него ограничение в размера. <ref>Fäthke, Bernd (2001): "Marianne Werefkin". стр.178</ref> На 2.-ри декември представя картината на журито, което, разбира се, не я приема. Симулирайки протест <ref>Hoberg, Annegret (2004): "Franz und Maria Marc". стр.72</ref>, Кандински и Марк напускат НАХМ, последвани от Мюнтер и Алфред Кубин. След повече от 20 години самият Кандински за пръв път проговаря за плана им с Марк, казвайки, че са очаквали случилото се и са били подготвили алтернативна изложба предварително.<ref>Kandinsky, Wassily (1960): "Unsre Freundschaft. Erinnerungen an Franz Marc". в: Klaus Lankheit (1960): "Franz Marc im Urteil seiner Zeit". стр.48</ref>

ВПрез 1938 година Кандински си спомня за времето на напускането му и основаването на Синият Ездач в писмо до Галка Шайер, немско-американска художничка и галеристка:

{{cquote|Пиша Ви на листата на НАХМ, където бях председаделпредседател две-три години. Заглавката е мое дело. Дейността ми приключи с гръм и трясък, която доведе до основаването на Синият Ездач. Бяха времена! НАХМ беше основана 1908 година, аз напуснах 1911. Веднага след това организирах с помощта на Франц Марк изложба на редакцията на Синият Ездач при Танхаузер. Нашите зали се намираха близо до тези на изложбата на НАХМ. Беше сензация. Тъй като предвиждах този "гръм и трясък" ,бях подготвил доста изложбен материал за СЕ. Така двете изложби се състояха едновременно. На масите на галерия Танхаузер лежаха първите екземпляри на "Духовното в изкуството". "Отмъщението беше сладко"!<ref>Писмо на Кандински към Шайер. 22.11.1938. в: Jawlensky, Alexei: "Briefwechsel mit Emmy Scheyer, Kandinsky und anderen Freunden. Abschriften". Частен архив за експресионистко рисуване, Визбаден</ref>}}

На 18.-ти декември 1911 е открита първата изложба на редакцията СинятСиният Ездач в галерия Танхаузер, Мюнхен.<ref>von Lüttichau, Mario-Andreas (1992): "Die Moderne Galerie Heinrich Thannhauser in München" в: "Avantgarde und Publikum: zur Rezeption avantgardistischer Kunst in Deutschland 1905-1933" стр.299 сл.</ref> Паралелно с изложбата ий е издадена и представена книгата на Кандински "Относно духовното в изкуството, особено в рисуването" ({{lang-de|Über das Geistige in der Kunst, insbesondere in der Malerei}}).<ref>Kandinsky, Wassily (1912): "Über das Geistige in der Kunst, insbesondere in der Malerei". 1. Auflage), 1. издание</ref> Става дума за публикация, силно напомняща на книгата, озаглавена "Основни проблеми в рисуването. Книга за художници и преподаватели" ({{lang-de|Grundprobleme der Malerei. Ein Buch für Künstler und Lernende}}, написана от Рудолф Чапек, ученик на Верефкин и Явленски. Въпреки че знаел за книгата, и двете писмени произведения се препокриватприпокриват, в големи степени Кандински не я цитира.<ref>Czapek, Rudolf (1908): "Grundprobleme der Malerei, Ein Buch für Künstler und Lernende".</ref><ref>Fäthke, Bernd (2004): "Jawlensky und seine Weggefährten in neuem Licht" стр.109</ref> Половин година по-късно, впрез Маймай месец на 1912 година излиза алманахаалманахът "Синият Ездач".<ref>Salmen, Brigitte (1998): "Einführung". в: "Der Almanach „Der Blaue Reiter“, Bilder und Bildwerke in Originalen" стр.11</ref> Планираните последователни книги не се публикуват за сметка на това през 1914 излиза второ издание с нов предговор от Франц Марк.<ref>[http://www.zeno.org/Kunst/M/Marc,+Franz/Schriften/%C2%BBDer+Blaue+Reiter%C2%AB/29.+Vorwort+zur+zweiten+Auflage "Der Blaue Reiter. Vorwort zur zweiten Auflage"]. zeno.org. отворено на 9.04.2011</ref> Събраните мисли в тази книга са с основно значение за по-нататъшното развитие на абстрактното изкуство.

Една година след началото на [[Втората световна война]] Кандински излага своята творба "Импровизация №27" на "Арсеналската изложба" ({{lang-en|Armory Show}}) в [[Ню Йорк]] и на "Първият немски есенен салон" ({{lang-de|Erster Deutscher Herbstsalon}}) в [[Берлин]]. От 1914 година не може да пребивава в Германия и избягва с Габриеле Мюнтер на 3.-ти август в Швейцария. От тамОттам продължава сам през Цюрих за Русия, където ноември месец на същата година се устройва в Москва. <ref>Becks-Malorny, Ulrike (2007): "Kandinsky", стр.94</ref>

Кандински получава различни професоратури и основава собствена "Академия на художествените науки" ({{lang-ru|Академия художественных наук}})<ref name="Krens1">Krens, Thomas (1998): "Rendezvous. Masterpieces from the Centre Georges Pompidou and the Guggenheim Museums". стр.647</ref> На 11.-ти февруари 1917 се жени за втората си жена Нина Андреевска, след като още 1911 се е развел отс първата си жена и е скъсал с Габриеле Мюнтер при последната им срещавсреща в в Стокхолм през 1916 година.

ВПрез януари 1918 година Кандински става член на "Отдела по изобразителни изкуства" в просветния комисаряткомисариат на СССР "Наркомпрос" ({{lang-ru|Народный комиссариат просвещения}}). Най-висшата си функцьонерскафункционерска позиция заема през 1920 година като ръководител на институтаИнститута по художествена култура ({{lang-ru|Институт Художественной Культуры}}) в Москва, където се среща с водещите художници на руския авангард като [[Казимир Малевич|Малевич]][[|]], Татлин и Родченко. <ref>Riese, Hans-Peter (2009): "Die sieben russischen Jahre. Der bekannte und unbekannte Kandinsky in Moskau". стр.66 в: "Von der Avantgarde in den Untergrund. Texte zur russischen Kunst 1968-2006". Кьолн 2009</ref> След Руската революция (1917) загубва наследеното от чичо му богатство. 1920 година почива тригодишният му син Всеволод.

Кандински все по-трудно се примирява с обстановката в новооснования Съветски съюз - най-вече с орязването на свободата на изкуството.<ref>Ingold, Felix Phillip (2003): "Aktion Philosophenschiff. Wie sich die Sowjetmacht der „bourgeoisen" Intelligenz entledigte". в: [http://www.faz.net/aktuell/feuilleton/geisteswissenschaften/aktion-philosophenschiff-1133198.html Вестник "ФАЦ" от 19. декември 2003].</ref> Заедно с жена си се изселва през Рига в Берлин в декември 1921 и от юни 1922 година приема съвета на [[Валтер Гропиус]] и започва с преподавателска дейност в работилницата по стенно рисуване във ваймарскатаВаймарската школа [[Баухаус]].<ref>Backhaus, Andrea (2012): "Die Farbe die Taste. Das Auge der Hammer. Über das Wirken Kandinskys in Weimar." в: вестник "Die Welt" от 2. януари 2012</ref> Отпътуването му от Съветския съюссъюз е легално и Кандински взима със себе си 12 картини. Останалата част от творчеството му се запазва в хранилищата на Московския музей. <ref>Rudloff, Dieter (1982): "Unvollendete Schöpfung. Künstler im zwanzigsten Jahrhundert". стр.59</ref><ref>Becks-Malorny, Ulrike: "Kandinsky". стр.129</ref>

До закриването на Баухаус през 1933 година от националсоциалистите Кандински преподава във Ваймар, Десау и Берлин, където се запознава с руския [[Конструктивизъм (изкуство)|конструктивизъм]]. По това време геометричните фигури окончателно придобиват превес в изкуството му. В Десау заедно с [[Паул Клее]] обитава една от т.нар. "къщи на майсторите" на Баухауса. 1924 година основава с Лионел Файнингер, Паул Клее и Алексей Явленски художествената група "Синята четворка" ({{lang-de|Die Blaue Vier}}). 1926 излиза теоритичната му писмена творба "Точка и линия към плоскост" ({{lang-de|Punkt und Linie zu Fläche}}).<ref>Göttler, Norbert: "Der Blaue Reiter". стр.128сл.</ref> 1928 става немски гражданин. 1929 излага за пръв път самостоятелно акварели и рисунки в гариятагалерията Зак в Париж.

През 1930 година се стрещасреща със Соломон Р. Гугенхайм в Десау. Срещата е инициирана от Хила фон Ребай, която успява да убеди заможния Гугенхайм да състави колекция от абстрактно, съвременно изкуство. Гугенхайм купува първоначално само няколко картини, но последователно събира над 150 творби на Кандински. Днес това е най-боатабогата колекция на този художник и е част от музеятмузея [[Музей Соломон Гугенхайм|Гугенхайм]] в Ню Йорк.<ref>[http://www.villastuck.de/05/art_of_tomorrow/bio.htm Хила Рабей в villastuck.de отворен на 29. юли 2012]</ref>

След окончателното закривазакриване на Баухаус семейство Кандински се мести в Париж. <ref>Düchting, Hajo (1990): "Vassili Kandinsky" стр. 70 и 76</ref> Там се оказва относително изолиран поради обстоятелството, че абстрактното и най-вече геометричното изкуство не са на почит. Вместо това импресионизмът и кубизмът са популярните течения на времето. Живее и работи в малък апартамент, където преустройва хола в ателие. В творчеството му се появяват биоморфични, не-геометрични форми с меки контури. Форми, напомнящи микроорганизми, но винаги изобразяващи вътрешниятвътрешния живот на художника. Използва нуобикновенинеобикновени цветови композиции, имитиращи славянското народно творчество. Също така примесва пясък в боите си, за да придаде грапавост на цветовете.<ref>пак там. стр. 78-91</ref>.

Този период се откроява чрез ситезасинтеза на дотогавашното му творчество. През 1936 и 1939 рисува последните си две големи композиции. Огромни, добре обмислени пана, каквито не е рисувал от години. "Композиция IX" е картина със силно контрастиращи диагонали, чииточийто основен мотив напомня ембрион в утробата на майка си. <ref>Düchting, Hajo (1986): "Vassili Kandinsky". стр. 82</ref><ref>le Targat, François (1986): "Kandinsky". репродукция № 112</ref>. Малките цветни квадрати и ленти в "Композиция X" изпъкват на черния фон като звезди, докато енигматични, пастелени йероглифи покриват кафявата маса, която като че ли плува в горния, ляв ъгъл на платното.<ref>пак там</ref>.

Василий Кандински продължава да рисува до юли месец на 1944 година и умира няколко месеца по-късно на 13.-ти декември в Ньой сюр Сен. <ref>Becks-Malorny, Ulrike (2008): "Kandinsky". стр. 171 и 196сл.</ref>

27 години по-младата Нина Кандински надживява мъжа си с 36 години. Заема се със задачата да управлява наследството му. Благодарение на нея останалите картини се озовават в големите, световноизвестни музеи. Една такава акция е даряването на 30 картини и акварели на парижкия [[Център „Жорж Помпиду“]]. Също така основава художествената награда "Кандински" в 1946. През септември 1980 година умира в Гщаад в Швейцария в следствиевследствие на обир в дома ѝ. <ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-14328883.html Нина Кандински]. Статия в "Der Spiegel" от 8. септември 1980. Отворен на 19. август 2011</ref>

[[Музей Соломон Гугенхайм|Музей Гугенхайм]] в Ню Йорк е притежател на най-голямата колекция творби на КанднскиКандински, мнозинството от които са включени в колекцията "Хила Ребай" и редовно се излагат в сградата проектирана от [[Франк Лойд Райт]]. <ref>[http://www.guggenheim.org/new-york/collections/about-the-collection/new-york/hilla-rebay-collection/1652 The Hilla Rebay Collection на страницата на Музей Гугенхайм]. Отворен на 29. юли 2012</ref>

От 2007 в Русия се дава годишно награда "Кандински" за руско съвременно изкуство. Общият награден фордфонд за годините 2007-2011 е 50. 000 Евроевро годишно, което прави приза най-голямата не-правителственанеправителствена награда за изкуство в Русия.<ref>[http://www.kandinsky-prize.org/about Официална страница на награда "Кандински"] Отворен на 30.7.2012</ref>

През 1924/25 година архитектаархитектът и дизайнерадизайнер Марсел Бройер изготвя прототип на стол в школата Баухус, Десау. Столът е в мимималистиченминималистичен стил с плат или кожа, опъната върху скеле от тръби. <ref>[http://www.metmuseum.org/toah/works-of-art/1988.256 Стол "Василий" на страницата на The Metropolitan Museum of Art, New York] Отворен на 30.07.2012</ref> Инспириран от велосипедното производство, <ref>Bosoni, Giampiero/Luca Lotti (1986): "Il progetto del mobile in Francia 1919-1939". стр. 83</ref> първият прототип попада в къщата на близкия приятел на Бройер - Кандински. През 1962 италианската фирма Гавини почва отново да произвежда този модел под името тип B3/Wassily. Така този тип стол придобива името на Кандински. <ref>[http://www.design-museum.de/en/collection/100-masterpieces/detailseiten/b3wassily-marcel-breuer.html История на стол "Василий" на страницата на DesignMuseum] Отворен на 30.7.2012</ref>

Кандински притежава изявен усет към цветовете и формите. Той им преписваприписва смислени асоциации и ги подрежда в противоположни двойки:

{{cquote|Точката е първоначалнияпървоначалният елемент на празната площ. Хоризонталата е студена, носеща основа, тиха и черна. Вертикалата е ативна, топла, бяла. Свободните прави са подвижни, сини и жълти. Самата площ е горе лека, а долу- тежка, вляво като "далечна" ,а вдясно -като "дом".<ref>Kandinsky, Wassily (1925): "Punkt und Linie zu Fläche"</ref>}}

Въпреки че Кандински никога не се изказва публично на тема японско изкуство, в наследството му се намират многоброимногобройни японски дърворезби, доказващи, че се е занимавал с източноазиатско изкуство. <ref name=Brigitte>Salmen, Brigitte (2011): "Die Maler des „Blauen Reiter“ und ihre Begegnung mit japanischer Kunst" В: "... diese zärtlichen, geistvollen Phantasien ..." стр. 79сл.</ref> Част от намерените обекти са три шаблони за бои (катагами) от 19.-ти век и печатни изделяизделия на Катсушика Хокусай, Утагава Хирошиге и Утагава Кунийоши.<ref>Delang, Claudia (2011): "Die Japansammlungen der Maler des „BlauenReiter“ und ihr Einfluß auf die Malerei". в: "... diese zärtlichen, geistvollen Phantasien ...". стр. 94 сл. и стр. 214-217</ref> Този негов интерес би обяснил япоскотояпонското влияние в изкуството му, примерно появата на "японски мотиви като ята и облачни формации" в средновековни или руски сцени.<ref name=Brigitte/>

* 1903: ''Габриела Мюнтер, рисувайки в Калмюнц'', Градска галерия, Мюнхен

* 1910: ''Акварел без заглавие'', често назоваван ката първата абстрактна картина; вероятно 1913 (успорванооспорвано), Национален музей на модерното изкуство, Център „Жорж Помпиду“, Париж

Най-голямата колекция с над 150 експоната се намерианамират в [[Музей Соломон Гугенхайм]] в Ню Йорк.