'''Радомирски партизански отряд''' действа в района на [[Радомир]] по време на [[Партизанско движение в България|Партизанското движение в България (1941-1944)]].
РадомирскияРадомирският партизански отряд „Георги Димитров“ е създаден на [[13 май]] [[1944]] г. в местността „Еловдолско усое“. Първите 14 партизани са доброволци от с. [[Извор (Област Перник)|Извор]], с. [[Друган]] и с. [[Дрен (Област Перник)|Дрен]]. Командир на отряда е [[Славчо Радомирски]], политкомисар Георги Величков.<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 119</ref>.
Провежда акции в с. [[Светля (село)|Светля]], с. [[Долна Секирна]] и с. [[Горна Секирна]]. Поради масовото постъпване на доброволци, отрядаотрядът се прегрупира в три чети. Овладява с. [[Кошарево]], с. [[Сирищник]], с. [[Друган]], с. [[Еловдол (Област Перник)|Еловдол]], с.[[Душинци]], с.[[Кондофрей]] и с. [[Чуковец (Област Перник)|Чуковец]]. В началото на м. август 1944 г. попада в обкръжение. Води бой с армейски и жандармерийски подразделения при с. [[Добри дол (Област Кюстендил)|Добри дол]] и успявяуспява да пробие обкръжението.<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 120</ref>.
На 9 септември 1944 г. установява властта на [[ОФ]] в с. Кондофрей, с. [[Гълъбник]], с. [[Трекляно]] и в гр. Радомир.
