Школа за запасни офицери: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 17:
== Първи школи ==
[[Картинка:Skopje parade 1916.jpg|мини|дясно|235п|Парад на Школата за запасни офицери в Скопие на 14 август 1916 година]][[Картинка:Boris Drangov Skopie.jpg|мини|дясно|235п|Борис Дрангов със своите помощници от Школата за запасни подпоручици в Скопие, 1916]]
На [[1 декември]] [[1889]] г. във [[НВУ|Военното училище]] в [[София]] се създава курс за подготовка на запасни офицери.
В 1891 г. към Военното министерство се създава Комитет по образованието и устройството на войската. До 1915 г. дейността по подготовката на офицерски кадри се ръководи от Оперативния отдел при
министерството, а след това от отдел „Военни учебни заведения". През 1918 г. в подчинение на отдела са Военното училище и Школата за подготовка на запасни подпоручици.
С Указ № 2 от 1901 г. на княз [[Фердинанд I]] за преименуването на унтерофицерската рота в Школа за запасни офицери (за приготовление на запасни подпоручици в пехотата при Военното на Негово царско Височество училище) се открива особена Школа за приготвяне на запасни подпоручици. На [[7 февруари]] [[1901]] г. започва да функционира '''Школа за запасни подпоручици в [[пехота]]та'''. Командири са майор Димитър Стойчев (1901 - 1902) и майор Никола Габровски (1902 - 1904).
Със Заповед № 32 от 23 май 1903 г. при Софийския крепостен батальон е открита '''Команда за подготовка на запасни подпоручици в крепостната [[артилерия]]''', която 2 год. по-късно (Заповед по Военното ведомство № 365 от 1905 г.) се преименува в '''Школа за запасни подпоручици в артилерията'''. Командир - майор Иван Кръстев (1904 - 1905). В Школата ежегодно постъпват по 45 души, които имат средно или висше образование и отбиват военната си служба. О тях 15 души се подготвят за крепостна артилерия и 30 души за полска и планинска артилерият. До 1907 тази школа е подчинена на командира на крепостния батальон, след което се предават към Артилерийския отдел на Школата за подготвяне на запасни подпоручици от пехотата (откритата в 1901) в Княжево.
В 1908г. двете школи са обединени в Школа за запасни офицери дислоцирана в с. Княжево (дн. кв. на София).
През месец май [[1916]] г. се създава '''Школата за запасни подпоручици в [[Скопие]]'''. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник [[Борис Дрангов]]. Той напуска редиците на 5-и македонски полк и се завръща в родния си град. На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 български младежи доброволци от цяла Македония. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава. Големият български писател [[Чудомир]] пише в спомените си за Борис Дрангов:
{{цитат|Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор... Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник... Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример.<ref>Чудомир. „Спомени.“, в „Съчинения в три тома“, том 3, „Български писател“, София, 1980, стр.55-56.</ref>}}
Школниците са произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват 876 души. На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита, началника й подполк. Дрангов e повишен в началник-щаб на [[Първа пехотна софийска дивизия|1-ва пехотна дивизия]] и близо 6 месеца е по бойните полета на [[Добруджа]] в [[Румънска кампания (Първа световна война)|кампанията срещу Румъния]].
От 1941 до 1944 функционира школата на '''военното Въздушно свързочно училище в Скопие'''.
В 1943 е отворен '''Морски отдел на ШЗО – Варна''', създаден към Военноморското на Н.В, училище за подготовка на запасни офицери за флота.<ref>[http://edinzavet.wordpress.com/drugivu/ Eдинзавет, Други военни учебни заведения до 1944г.]</ref>
Line 37 ⟶ 43:
През [[1908]] г. 2-те школи се обединяват в '''Школа за запасни офицери'''. Седалището на школата е в с. [[Княжево]] (днес квартал на София), наричана е и '''Княжевско военно училище'''. Командир - генерал-майор Асен Константинов ([[1 октомври]] [[1908]] - [[31 декември]] [[1905]]).
На [[2 юни]] [[1945]] г. школата е преименувана в '''Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев“'''. През [[1950]] г. седалището на школата е преместено от София във [[Велико Търново]]. Школата се отделя и се установява в [[Плевен]] през [[1961]] г. В 1973г. на ШЗО в Плевен е предоставен нов район за строителство на казармено-жилищен фонд,отговарящ на новите потребности на учебното заведение. Това е терен, на който са се водили епичните боеве за Плевен през 1877 година. Първата копка на новата школа, намираща се дотогава в три района на града, е направена на 19.12.1976 г. На площ от 700 дка са изградени и предадени в експлоатация 41 обекта за периода от 1978 до 1991 година. През първият етап на строителството са реализирани капиталовложения на строително-монтажни работи, машини и съоръжения и обзавеждане за 22 млн. 317 хиляди лева. Новият казармен район, включващ административно-битов, физкултурно-спортен, домакинско-складов, паркова територия - технически район, учебни полигони, е изграден съвместно с представители на под. 38420 -София - инвеститор, ПРОНО-София - проектант, и под. 42390 -Плевен - изпълнител. По 1000 школника годишно се обучават в школата от 80-те години на миналия век, като срокът за обучение за завършилите средно образование е една година, а за висшистите – шест месеца, като на отличниците е присвоявано първо офицерско звание веднага след завършването й, а останалите отиват по частите като старшини школници и се произвеждат офицери след 1 година при уволнението им от редовна служба.
През 1990-те год. училището е преименувано в '''Школа за подготовка на запасни офицери'''. Броят на обучаемите постепенно се съкращава и от бившите 3 района (поделения) остава да функционира само модерния 3-ти район. Голямата част от бившия 2-ри район днес е застроена с търговски молове. Най-старият 1-ви район, намиращ се в центъра на града в комплекс посторен още в 1888г. за нуждите на войската, е преустроен в ''Плевенска музейна палата.''
През 1998 г. успоредно с школническите батальони са сформирани и батальони за подготовка на младши командири ([[сержант]]и) за сухопътни войски и батальони за подготовка на новобранци. В края на годината на базата на съществуващите се формират 4 батальона за младши командири и 3 батальона за подготовка на новобранци. Подготвят се командири на мотопехотни отделения, командири-мерачи и механик-водачи на БМП 1. От 2000 година се обучават и механик-водачи на БМП 23 и механик-водачи на самоходни гаубици. Командири мерачи и механик-водачи на Т-72 и Т-55, командири на свързочни разчети, санитарни инструктори, командири на артилерийски разчети получават първоначалната си подготовка в Плевен до 2001 година. От началото на 2002 година паралелно с подготовката на новобранци със срок на обучение месец и половина са се обучавали и войници специалисти със срок на обучение 3 месеца - мерачи на картечници, мерачи на РПГ-7 В, механик-водачи на МТЛБ, СМХ и СГ, санитарни инструктори и шофьори на автомобили, БТР и БРДМ в град Русе. Започва обучението и на кадрови войници в два модула: за първоначална общовойскова подготовка с продължение 20 дни и за
▲През 1990-те год. училището е преименувано в '''Школа за подготовка на запасни офицери'''. Броят на обучаемите постепенно се съкращава и от бившите 3 района (поделения) остава да функционира само 3-ти район. Най-старият 1-ви район, намиращ се в центъра на града, е преустроен в ''Плевенска музейна палата''.
придобиване на ВОС и квалификация в зависимост от специалността - автоматчици, картечари, бордови мерачи, снайперисти, шофьори, механик-водачи на верижни машини и гранатометчици.
На [[28 май]] [[2008]] г. в рамките на реформата в Българската армия 107-годишното военно училище е тържествено закрито.
▲По-късно школата е преобразувана в '''Учебна база „Христо Ботев“'''.
== Други школи ==
| |||