Разлика между версии на „Петър III (Русия)“

м
Карл Петер Улрих е роден през [[1728]] в [[Кил (град)|Кил]]. Той е син на [[Карл Фридрих]], херцог на [[Холщайн-Готорп]] и племенник на шведския крал [[Карл XII]], и [[Анна Петровна]], дъщеря на руския император [[Петър I (Русия)|Петър I]] и втората му съпруга [[Екатерина I]]. Майка му умира няколко месеца след раждането му, а баща му — през [[1739]]. След неговата смърт Карл Петер Улрих става [[херцог на Шлезвиг-Холщайн-Готорп]].
 
През [[1741]] г. руската императрица [[Елисавета (Русия)|Елисавета]], сестра на майка му, изпраща да доведат Карл Петер Улрих в Русия. През [[1742]] тя сключва [[морганатичен брак]] и той е обявен за наследник на руския трон, след като приема [[православие]]то и името [[Петър III|Петър Фьодорович]]. Той трябва да се откаже и от потенциалните си права върху трона на [[Швеция]]. През [[1745]] г. (на 17 г.) се жени за [[Екатерина II|София Августа Фредерика]] (на 16 г.), принцеса на [[Анхалт-Цербст]], която също приема православието и името [[Екатерина II|Екатерина Алексеевна]]. Двамата се срещат за пръв път 6 години по-рано, когато София е неприятно впечатлена от бледия външен вид на 11-годишния Петър и пристрастието му към алкохола на такава млада възраст.
 
Още преди да заеме трона, Петър става известен със симпатиите си към [[Прусия]], като по време на [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]] срещу Прусия се явява публично облечен в пруска военна униформа. Той става император след смъртта на [[Елисавета]] на [[5 януари]]{{дата нов стил}} [[1762]]. Една от първите му стъпки е да сключи мир с Прусия, чието военно положение е много тежко. Така Русия не получава никакви придобивки от войната, която практически е спечелила. Той сключва съюз с Прусия и се готви за война с [[Дания]], за да присъедини [[Шлезвиг]] към своето херцогство Холщайн-Готорп.
 
Външната политика на Петър III предизвиква силно недоволство. Към това се добавят и обвиненията, че се опитва да наложи на [[Руска православна църква|Руската православна църква]] [[лутеранство|лутерански]] обичаи, като бръсненето на свещениците или отсъствието на [[икона|икони]] в църквите. Той се опитва да спечели известна популярност, като отменя изискването за задължителна военна или гражданска служба на аристокрацията.