Школа за запасни офицери „Христо Ботев“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 8:
Училището е наследник на 2 [[Школа за запасни офицери|школи за запасни офицери]] - '''Школа за запасни подпоручици в [[пехота]]та''' (открита на 7 февруари 1901 г.) и '''Школа за запасни подпоручици в [[артилерия]]та''' (1903).
 
През [[1908]] г. 2-те школи се обединяват в '''Школа за запасни офицери'''. Седалището на школата е в с. [[Княжево]] (днес квартал на София), наричана е и '''Княжевско военно училище'''. <br />
На [[2 юни]] [[1945]] г. школата е преименувана в '''Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев“'''. <br />
През [[1950]] г. седалището на школата е преместено от София във [[Велико Търново]]. <br />
ПрезВ [[19501961]] г. седалището на школатаШколата е преместеноотделена оти Софияпреместена въвв [[Велико ТърновоПлевен]]. Школата сев установяваказармите вна [[Плевен]]Четвърти презпехотен [[1961плевенски полк]] г.- в1 район е двуетажнадвуетажен сградакомплекс, построеназавършенен през октомври 1888 година за нуждите на войската,г. с обща застроена площ от около 7000 m2 и открита площ от 37 дка. Това от 1961 до 1980 г. е 1-ви район на ШЗО, по-късно е предадена на военното комендантство на Плевенският гарнизон (включващ и военновъздушното училище в Д. Митрополия и пр.). и 2 район в североизточния край на града.
 
През 1973 г. е предоставен нов 3-ти район за строителство на казармено-жилищен фонд, отговарящ на новите потребности на училището в който да се събере цялата школа. Това е терен, на който са се водили епичните боеве за Плевен през 1877 г. Първата копка на новата школа, намираща се дотогава в 3 района на града, е направена на 19 декември 1976 г. На площ от 700 дка са изградени и предадени в експлоатация 41 обекта за периода от 1978 до 1991 г. През първия етап на строителството са реализирани капиталовложения за строително-монтажни работи, машини и съоръжения и обзавеждане за 22 млн. 317 хил. лева. Новият казармен район, включващ административно-битов, физкултурно-спортен, домакинско-складов, парково-технически район, учебни полигони, е изграден съвместно с представители на под. 38420 (София) - инвеститор, ПРОНО - проектант, под. 42390 (Плевен) - изпълнител.
На [[2 юни]] [[1945]] г. школата е преименувана в '''Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев“'''.
 
През [[1950]] г. седалището на школата е преместено от София във [[Велико Търново]]. Школата се установява в [[Плевен]] през [[1961]] г. в двуетажна сграда, построена през 1888 година за нуждите на войската, с обща площ от около 7000 m2 и открита площ от 37 дка. Това от 1961 до 1980 г. е 1-ви район на ШЗО, по-късно е предадена на военното комендантство на Плевенският гарнизон (включващ и военновъздушното училище в Д. Митрополия и пр.).
 
През 1973 г. е предоставен нов район за строителство на казармено-жилищен фонд, отговарящ на новите потребности на училището. Това е терен, на който са се водили епичните боеве за Плевен през 1877 г. Първата копка на новата школа, намираща се дотогава в 3 района на града, е направена на 19 декември 1976 г. На площ от 700 дка са изградени и предадени в експлоатация 41 обекта за периода от 1978 до 1991 г. През първия етап на строителството са реализирани капиталовложения за строително-монтажни работи, машини и съоръжения и обзавеждане за 22 млн. 317 хил. лева. Новият казармен район, включващ административно-битов, физкултурно-спортен, домакинско-складов, парково-технически район, учебни полигони, е изграден съвместно с представители на под. 38420 (София) - инвеститор, ПРОНО - проектант, под. 42390 (Плевен) - изпълнител.
 
До 1990-те год. в школата ежегодно се обучават по ок. 1000 школника, със срок на обучение 1 год. за завършилите средно образование, 6 мес. за висшисти. На отличниците е присвоявано първо офицерско звание веднага след завършването й, а останалите отиват по частите като старшини школници и се произвеждат офицери след 1 година при уволнението им от редовна служба.
Line 33 ⟶ 32:
От началото на 2002 г. паралелно с подготовката на новобранци със срок на обучение 1,5 мес. са обучавани и войници специалисти със срок на обучение 3 мес. - мерачи на картечници, мерачи на РПГ-7 В, механик-водачи на МТЛБ, СМХ и СГ, санитарни инструктори и шофьори на автомобили, БТР и БРДМ в [[Русе]]. Започва обучението и на кадрови войници в 2 модула: за първоначална общовойскова подготовка (с продължение 20 дни) и за придобиване на военна специалност и квалификация в зависимост от специалността - автоматчици, картечари, бордови мерачи, снайперисти, шофьори, механик-водачи на верижни машини и гранатометчици.
 
По-късно школата е редуцирана до армейска '''Учебна база „Христо Ботев“. '''На 28 май 2008 г., в рамките на поетапните съкращения в БА, 107-годишното военно училище е тържестнено закрито. Бойното знаме е предадено в [[Национален военноисторически музей в София|Националния военноисторически музей]]. В казармите на 3-ти район е настанана изтеглената от южна България [[Двадесет и трети пехотен шипченски полк|5-та механизирана Шипченска бригада]] също предвидена за закриване в 2011г. по плана на т.н. "бяла книга" от военния министър Аю Ангелов..
 
== Началници ==