Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 22:
„Преселение в Русия...“ е написан през 1860 година в контекста на последното значително преселване на [[българи в Украйна]]. Руските дипломатически представителства в България започват нова активна кампания в различни части на страната, обещавайки на преселниците добри условия на живот в села, изоставени от татарите. Руската пропаганда намира отзвук главно във Видинско, Белоградчишко и Ломско, където забавената поземлена реформа е източник на трайно напрежение, достигащо до [[Въстание в Северозападна България (1850)|открити бунтове]].{{hrf|Дойнов|2005|137-148}}
 
По това време Раковски живее в [[Белград]] и получава материална подкрепа от правителството на [[Сърбия]], но решава да издаде брошурата анонимно в [[Букурещ]], използвайки псевдонима ''Един българин''. Той изпраща там своя сътрудник [[Теодосий Икономов]], който я отпечатва в тираж 3 хиляди броя. Научавайки за остро критичното към [[Русия]] съдържание на брошурата, руският генерален консул [[Хенрих Офенберг]] подтиква местната проруска българска организация [[Добродетелна дружина]] да изкупи и унищожи целия тираж. Въпреки това Икономов успява да отпечата още 3 хиляди копия, коетокоито при голяма секретност са прехвърлени в България.{{hrf|Дойнов|2005|151}}
 
В текста на брошурата Раковски остро критикува лъжливите обещания на руските агенти, опитващи се да привлекат български заселници. Той прави исторически обзор на българо-руските отношения от времето на [[Светослав I|Светослав Игоревич]] и заключава, че заробването на българите и завладяването на България е трайна руска цел, която сега се осъществява в съгласие и със съдействието на [[Османска империя|османските власти]].{{hrf|Дойнов|2005|152-153}}