Разлика между версии на „Президентски избори в България (2011)“

редакция без резюме
'''Президентските избори от 2011 година''' са [[избори]] за [[Президент на България|президент]] и вицепрезидент на [[България]], проведени на 23-ти и 30 октомври [[2011]] г. Те са част от проведените на тези дати [[Президентски и местни избори в България (2011)|комбинирани избори за президент и местна власт]]. За изборите са регистрирани 14 политически партии, 1 коалиция и 6 инициативни комитета, като три от партиите (Движение за права и свободи, Другата България, Демократи за силна България) не са подали двойка кандидати. В изборите участват общо 18 кандидатски двойки.
 
Втория тур изборите печели [[Росен Плевнелиев]] (кандидат на [[ГЕРБ]]), с 1&nbsp;692&nbsp;330 гласа (52.58%) срещу кандидата на БСП, [[Ивайло Калфин]] ([[БСП]]) с 1&nbsp;527&nbsp;383 гласа (47.42%).<ref>http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html - Посетен на: 2011-11-01</ref>
 
Това са първите президентски избори в България, които се провеждат по новия [[Изборен кодекс]]<ref name="ИК">[http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135715515 Изборен кодекс 2011], Обн. ДВ. бр.9 от 28 януари 2011 г.</ref>.
 
== Кандидати ==
Действащият президент [[Георги Първанов]], избран през 2006 г. като независим кандидат, подкрепян от [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]], завършва своя втори мандат и няма право да се кандидатира отново на настоящите избори.
 
{{Кандидат президенти на избори в България (2011)}}
 
През февруари 2011 година останалият на второ място на изборите през 2006 г. [[Волен Сидеров]] обявява, че отново ще се кандидатира от името на оглавяваната от него партия [[Атака (партия)|Атака]].<ref>{{cite web | publisher =Нет Инфо.БГ | year = 2011 | url = http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3610631 | title = Волен Сидеров&nbsp;— кандидат за президент | work = vesti.bg | accessdate = 14 юни 2011}}</ref> Кандидатът за вицепрезидент на Атака е [[Павел Шопов]].<ref>{{cite web | publisher =Дневник | date = 17 юли 2011 | url = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/17/1124713_pavel_shopov_shte_e_kandidatut_za_viceprezident_na/?ref=rss | title = Павел Шопов ще е кандидатът за вицепрезидент на "Атака" | work = dnevnik.bg | accessdate = 17 юли 2011}}</ref> На 6 юни е обявена независимата кандидатура на бившия министър и член на [[Европейска комисия|Европейската комисия]] [[Меглена Кунева]], издигната от инициативен комитет от 53-ма души, включително [[Симеон Сакскобурготски]].<ref>{{cite web | publisher = ''www.dnes.bg'' | year = 2011 | url = http://www.dnes.bg/politika/2011/06/06/izborite-shte-sa-referendum-za-bylgariia.120584 | title = Изборите ще са референдум за България! | work = dnes.bg | accessdate = 6 юни 2011}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Нет Инфо.БГ | year = 2011 | url = http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3865291 | title = 53-ма издигнаха Меглена Кунева за президент | work = vesti.bg | accessdate = 14 юни 2011}}</ref> На предварителни избори, проведени на 12 юни, [[Синя коалиция|Синята коалиция]] определя за свой кандидат [[Румен Христов (политик)|Румен Христов]] от [[Съюз на демократичните сили|СДС]], който събира повече гласове от кандидата на [[Демократи за силна България|ДСБ]] [[Светослав Малинов]]. На 19 юни партия [[РЗС]] определя за свой кандидат [[Атанас Семов]]<ref>{{cite web | publisher =в.Дневник | year = 2011 | url = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/06/19/1108716_atanas_semov_e_kandidat-prezidentut_na_rzs/ | title = Атанас Семов е кандидатът за президент на РЗС | work = dnevnik.bg | accessdate = 19 юни 2011}}</ref>. На 16 юли посредством предварителни избори [[БСП]] избира за свой кандидат [[Ивайло Калфин]]<ref>{{cite web | publisher =в.Дневник | year = 2011 | url = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/16/1124611_bsp_izbra_ivailo_kalfin_za_svoi_kandidat_za/ | title = БСП избра Ивайло Калфин за свой кандидат за президентските избори | work = dnevnik.bg | date=16 юли 2011 | accessdate = 16 юли 2011}}</ref>. На същата дата [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО]] издига кандидатурата на лидера си [[Красимир Каракачанов]]<ref>{{cite web | publisher =Медиапул | url = http://www.mediapool.bg/show/?storyid=182149 | title = ВМРО издигна Красимир Каракачанов за кандидат за президент | work = www.mediapool.bg | date=16 юли 2011 |accessdate = 16 юли 2011}}</ref>.
 
На 15 август [[Алексей Петров]] официално издига кандидатурата си за президент, с [[Николай Георгиев]] като кандидат за вицепрезидент.&nbsp;<ref>{{cite web | url = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/08/15/1139109_oficialno_aleksei_petrov_e_kandidat-prezident_s_bivsh/?ref=rss | title = Официално: Алексей Петров е кандидат-президент с бивш военен аташе за вице | work = www.dnevnik.bg | date=15 август 2011 |accessdate = 15 август 2011}}</ref>.
 
На 21 август [[Николай Василев (философ)|Николай Василев]], [[Николай Василев (философ)|министър на образованието и науката]] в [[Правителство на България (79)|правителството]] на [[Филип Димитров]], обявява кандидатурата си като независим кандидат.&nbsp;<ref name="nikolaivasilev">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/08/21/1142364_prof_nikolai_vasilev_shte_e_nezavisim_kandidat_za/?ref=rss |заглавие=Проф. Николай Василев ще е независим кандидат за президент |достъп_дата=21 август 2011 |дата=21 август 2011 |труд=dnevnik.bg |издател=Икономедиа АД}}</ref>
 
=== Подкрепа на Доган за Калфин на II тур ===
В пресконференцията на [[Движение за права и свободи|ДПС]] след края на първия тур на изборите [[Ахмед Доган]] обещава подкрепа от страна на водената от него партия за кандидатите на БСП на втория тур на президентските избори. След като е попитан какво ще поиска в замяна, неговият отговор е, че ДПС не иска ''нещо'' за подкрепата и че ще искат само „една хубава целувка“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/10/24/1186640_preskonferenciiata_na_dps_v_izbornata_nosht_-_pulniiat/ | заглавие = Пресконференцията на ДПС в изборната нощ - пълният текст | достъп_дата = 2011-11-03 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 24 окт 2011 | труд = dnevnik.bg | издател = | език = | цитат = }}</ref><ref>17:49 — 18:30 мин. от видеото: {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnt.bg/bg/news/view/62713/preskonferencija_na_dps | заглавие = Пресконференция на ДПС | достъп_дата = 2011-11-03 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 24 ноември 2011 | труд = bnt.bg | издател = [[Българска национална телевизия|БНТ]] | език = | цитат = ДПС не иска ''нещо'' за подкрепа. Никога не сме искали това нещо. Това е отношение предимно на медията. За да бъдете доволна, че ще искаме нещо, ще искаме една хубава целувка. }}</ref>
В следствие на това изказване, така обявената подкрепа на ДПС започва да бъде наричана по медиите „целувката на Доган“.
 
След като Калфин губи изборите, въпреки че той получава високи резултати в районите с етнически турци (основен електорат на ДПС), включително 67,58% в Кърджали,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1097013 | заглавие = Плевнелиев с рекорд в Благоевград - 66,13% | достъп_дата = 2011-11-03 | автор = | дата = 31 октомври 2011 | труд = 24chasa.bg | издател = | език = | цитат = Ивайло Калфин. Рекордът му е в Кърджали, където “целувката” на Доган му е донесла 67,58% (...) Особено високи резултати за БСП се наблюдават и в районите с етнически турци }}</ref>
обект на спекулации е въпросът дали наистина подкрепата на Доган е била напълно искрена. Министър-председателят и лидер на ГЕРБ [[Бойко Борисов]] например развива тезата, че текущият президент, Георги Първанов, е работил за загубата на БСП за да улесни завръщането си начело на партията и в това си начинание е бил подпомаган от Ахмед Доган.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10461&sectionid=2&id=0000202 | заглавие = Премиерът заплете лидерска интрига в БСП | достъп_дата = | фамилно_име = Горанова | първо_име = Галя | дата = 2 ноември 2011 | труд = segabg.com | издател = | език = | цитат = }}</ref>
Румен Овчаров, депутат от БСП, обвинява Ахмед Доган в това, че е възбудил негативен вот срещу БСП и така е подпомогнал победата на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ, както и в това, че е мобилизирал само 100&nbsp;000 души, при положение че на първия тур тяхната подкрепа им е донесла около 500&nbsp;000 гласа.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/11/02/1194123_rumen_ovcharov_celuvkata_na_dogan_beshe_za_boiko/ | заглавие = Румен Овчаров: Целувката на Доган беше за Бойко Борисов | достъп_дата = 2011-11-03 | автор = | дата = 02 ноември 2011 | труд = dnevnik.bg | издател = | език = | цитат = }}</ref>
 
== Законови промени ==
== Резултати ==
=== Общи резултати ===
 
{| class="wikitable"
|+ '''Резултати от президентските избори в България на 23 и 30 октомври 2011
|[[Стефан Солаков]]||[[Галина Василева]]||<center>|[[Национален фронт за спасение на България]]||align="right"|84 205||align="right"|2,50
|-
|[[Румен Христов (политик)|Румен Христов]]||[[Емануил Йорданов]]||<center>|Коалиция „Съюз на десните сили“ (основен участник — [[Съюз на демократичните сили]])||align="right"|65 761||align="right"|1,95
|-
|[[Атанас Семов]]||[[Поля Станчева]]||<center>|[[Ред, законност и справедливост]]||align="right"|61 797||align="right"|1,84
|}
 
Сред гласувалите в чужбина на балотажа Калфин печели 57.47% (с 27&nbsp;518 гласа) срещу 42.53% за Росен Плевнелиев (20&nbsp;365 гласа). Основната причина за това е, че Калфин получава над 20&nbsp;000 гласа от секциите в Турция, срещу само около 700 за Плевнелиев от там.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10461&sectionid=2&id=0000203 | заглавие = Калфин спечели балотажа в чужбина с гласовете от Турция | достъп_дата = 2011-11-02 | фамилно_име = Обретенов | първо_име = Любен | дата = 2 ноември 2011 | труд = segabg.com | издател = | език = | цитат = }}</ref>
 
=== Резултати по области ===
 
{|{{prettytable}}
|+ '''Резултати от президентските избори в България на 23 (І тур) и 30 (ІІ тур) октомври 2011 г., по области, %'''
|align="center"|І тур
|align="center" style="background:#DCDCDC"|ІI тур
|-
!colspan=2 align="center"|Общо
!align="center"| 51,83
!align="right"| 14,00
!align="right"| 3,64
|-
|align="right"| 1
| [[Благоевградска област|Благоевградска]]
|align="center"| 59,72
|align="center" style="background:#DCDCDC"| 55,04
|align="right"| 47,09
|align="right" style="background:#DCDCDC"| 56,31
|align="right"| 21,97
|align="right" style="background:#DCDCDC"| 43,69
|align="right"| 13,62
|align="right"| 34,71
|align="right" style="background:#DCDCDC"| 48,19
|align="right"| 30,01
|align="right" style="background:#DCDCDC"| 51,81
|align="right"| 14,43
|-
|align="right"| 12
| [[Област Монтана|Област Монтана]]
|align="center"| 57,03
|align="center" style="background:#DCDCDC"| 50,88
|align="right"| 24
| [[Област Стара Загора|Старозагорска]]
|align="center"|
|align="center" style="background:#DCDCDC"|
|align="center"|
|align="center" style="background:#DCDCDC"|
|align="right"| 41,16
|align="right" style="background:#DCDCDC"| 54,70
|align="right"| 25
| [[Област Търговище|Търговишка]]
|align="center"|
|align="center" style="background:#DCDCDC"|
|align="center"|
|align="center" style="background:#DCDCDC"|
|align="right"| 27,37
|align="right" style="background:#DCDCDC"| 34,46
|align="right"| 26
| [[Област Хасково|Хасковска]]
|align="center"|
|align="center" style="background:#DCDCDC"|
|align="center"|
|align="center" style="background:#DCDCDC"|
|align="right"| 37,04
|align="right" style="background:#DCDCDC"| 47,60
|align="right"| 27
| [[Област Шумен|Шуменска]]
|align="center"|
|align="center" style="background:#DCDCDC"|
|align="center"|
|align="center" style="background:#DCDCDC"|
|align="right"| 33,40
|align="right" style="background:#DCDCDC"| 42,22
|align="right"| 28
| [[Област Ямбол|Ямболска]]
|align="center"|
|align="center" style="background:#DCDCDC"|
|align="center"|
|align="center" style="background:#DCDCDC"|
|align="right"| 38,44
|align="right" style="background:#DCDCDC"| 49,56
|align="right"| 12,26
|align="right"| 3,22
|-
|align="right"| 29
| Чужбина
|align="center"|
|align="center" style="background:#DCDCDC"|
|align="center"|
|align="center" style="background:#DCDCDC"|
|align="right"| 31,14
|align="right" style="background:#DCDCDC"| 42,53
|align="right"| 11,32
|align="right"| 1,95
|-
|}
 
== Нарушения ==
{{раздел-мъниче}}
Рекорден е броят на [[застъпници]]те във [[Варна]] - 18 хиляди. По неофициални данни, в голяма част от случаите те получават между 20 и 100 лева.<ref>[http://www.standartnews.com/izbori_2011/rekorden_broy_zastapnici_samo_vav_varna_18_000_-120107.html Рекорден брой застъпници, само във Варна 18 000]</ref> В разрез със закона на практика те пребивават в секциите през целия ден и в определени случаи когато процентно са съизмерими с броя на гласуващите, те влияят съществено върху изборните резултати. На практика в България те са форма за закупуване на гласове, което е в разрез с изборния закон на страната. Отделно създаваните от тях изкуствени опашки пред изборните урни отказват много неориентирани избиратели, които се отказват да стоят на двучасово чакане. Тези и много други нарушения по време на изборите дадоха повод на политически партии да оспорват честността на изборите. Например в писмо на „Зелените“ до ЦИК се казва: ''„В цялата страна сме свидетели на множество нарушения на Изборния кодекс и разпоредбите на ЦИК, което допълва и без това лошата организация на изборите. Някои от тях са фрапантни".“'' Те ще сигнализират [[Венецианска комисия|Венецианската комисия]], [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] (ПАСЕ) и [[Европейски парламент|Европейския парламент]] за нарушенията на изборите.<ref>[http://www.mediapool.bg/%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%BC-news185399.html Все повече участници във вота искат касирането им]</ref> Сериозен проблем е, че поради лошата организация и големите опашки много от избирателите са били възпрепятствани да упражнят правото си на глас. Избирателите масово са били връщани без да гласуват след края на изборния ден.
<ref>[http://www.novatv.bg/news/view/2011/10/24/22387/%D0%9E%D1%82-%D0%93%D0%95%D0%A0%D0%91-%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5/ От ГЕРБ доволни от резултатите]</ref>
 
На 15 ноември, с подписите на 71 народни представители, БСП, ДПС и „Атака“ внасят искане в [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] за неговото произнасяне по законността на изборите за президент и вицепрезидент във връзка с нарушения на изборния процес които според тях са се състояли.
 
Медиите отбелязват, че един от докладчиците по делото ще бъде Конституционният съдия Румен Ненков, който е баща на депутат от ГЕРБ (Александър Ненков).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/11/17/1206328_rumen_nenkov_-_bashta_na_deputat_ot_gerb_e_dokladchik/ | заглавие = Румен Ненков - баща на депутат от ГЕРБ, е докладчик по делото за президентските избори | достъп_дата = 17 ноември 2011 | автор = | дата = 17 ноември 2011 | труд = dnevnik.bg | издател = | език = | цитат = }}</ref>
 
== Разходи ==
За разходи за едновременното провеждане на президентски и [[Местни избори в България (2011)|местни избори през 2011 година]] са предвидени 35 милиона лева от държавния бюджет, включително за балотаж, който е доста вероятен&nbsp;<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=182950 Според Дянков изборите щели да струват скъпо заради вероятния балотаж], mediapool.bg, 5 август 2011</ref>. 18,5 милиона лева са предвидени за възнагражденията на членовете на общинските и секционните избирателни комисии; за логистичното осигуряване на изборния процес от централната, областните и общинските администрации са предвидени 6,896 милиона лева; за охраняването на изборите са предвидени 4 милиона лева.&nbsp;<ref>{{cite web | publisher =Дневник | url =http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/08/02/1133042_izborite_shte_struvat_35_mln_lv/ | title = Изборите ще струват 35 млн. лв. | work = www.dnevnik.bg | date=2 август 2011 |accessdate = 20 август 2011}}</ref>
 
== Източници ==