Бонифаций Монфератски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 14:
[[Файл:Argent a chief gules.svg|мини|200п|Герб на Монферат]]
 
'''Бонифаций I Монфератски''' ({{lang-it|Bonifacio del Monferrato}}; {{lang-gr|Βονιφάτιος Μομφερρατικός, Vonifatios Momferratikos}}) (известен още и като '''Бонифас Монфератски''') е [[Маркграфство Монферат|Монфератски]] [[маркиз]] ([[маркграф]]) ([[1191]]–[[1207]]) в [[Италия]], избран през [[1201]] г. като един от водачите на [[Четвърти кръстоносен поход]] на мястото на граф [[ТеобалдТибо III (Шампан)|ТеобалдТибо III дьо Шампан]] и [[крал]] на [[Солунско кралство|Солунското кралство]] ([[1204]]–[[1207]]). Бил е роднина на френския крал [[Филип II (Франция)|Филип II Огюст]].
 
== Произход ==
Произлиза от фамилията [[Алерамичи]]. Той е третият син на [[маркграф]] [[Вилхелм V (Монферат)|Вилхелм V]] и [[Юдит Бабенберг]], дъщеря на херцог [[Леополд III (Австрия)|Леополд III от Австрия]] ([[Бабенберги]]) и [[Салическа династия|Салирийката]] [[Агнес от Вайблинген]]. По майчина линия Бонифаций е правнук на римкоримско-немския император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]].
 
Неговите братя са [[Вилхелм Монфератски (граф на Яфа и Аскалон)|Вилхелм Дългия меч]] († 1177, граф на [[Яфо|Яфа]] и [[Ашкелон|Аскалон]], женен за [[Сибила (Йерусалим)|Сибила Йерусалимска]] и баща на крал [[Балдуин V (Йерусалим)|Балдуин V]]), [[Конрад Монфератски]] († 1192; [[Списък на кралете на Йерусалим|крал на Йерусалим]], женен от 1187 г. за [[Теодора]], сестра на [[Исаак II|Исаак II Ангел]]) и [[Рение Монфератски]] (Райнер, † 1183, женен за [[Мария Комнина Порфирогенита]]), които имат също историческо значение. Той е братовчед на император [[Фридрих I Барбароса]].
 
Към края на 1170-те години Бонифаций се присъединява с баща си на страната на братовчед си, римско-немският император [[Фридрих I Барбароса]], в неговата война притив [[Ломбардска лига|Ломбардския съюз]]. Неговият [[трубадур]] [[Раймбаут дьо Вакейрас]] го прославя с епическото писмо ''"Valen marques, senher de Monferrat".'' Добрите си отношешенияотношения с импретора, Бонифаций заздравява чрез годежа на своя най-голям син с дъщеря на императора. С брат си Конрад, той поема през [[1183]] г. регентството на [[Маркграфство Монферат]], след като баща му тръгналтръгва за [[Свети земи|Света земя]].
 
През 1191 г. император [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|Хайнрих VI]] дава на Бонифаций [[графство]]то [[Инчиза-Скапачино|Инчиза]]. След смъртта на брат му Конрад през [[1192]] г. Бонифаций поема [[Маркграфство Монферат|Маркграфството Монферат]]. През юни [[1194]] г. Бонифаций участва като флотски комендант в походите на императора в [[Сицилия]].
 
== Четвърти кръстоносен поход ==
През лятото 1200 г. Бонифаций приeмa в [[Италия]] за много седмици в дома си делегацията на френските барони, която се връщала от [[Венеция]], където оговорила с дожа [[Енрико Дандоло]] получаването на кораби за транспорта на войската за Четвъртия кръстоносен поход.
През [[1201]] г. Бонифаций е избран за предводител на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] на мястото на умрелия през май 1201 г. във Франция граф [[Теобалд III (Шампан)|Теобалд III дьо Шампан]]. През юни 1201 г. Бонифаций е ръководител на похода.
През лятото 1201 г. Бонифаций пътува лично до Франция, среща се в [[Соасон]] с рицарите.
 
=== Подготовка ===
През октомври 1201 г. Бонифаций се среща в [[Агно|Хагенау]] за пръв път с византийския принц [[Алексий IV Ангел]]. Бонифаций предава власта на [[Маркграфство Монферат]] на синa си [[Вилхелм VI (Монферат)|Вилхелм VI]] и пристигa на 19 aвгuст 1202 г. във Венеция, oткъдeтo кръстоноснaтa флoтa тръгвa през октомври [[1202]] г.
През лятото 1200 г. Бонифаций приeмa в [[Италия]] за много седмици в дома си делегацията на френските барони, която се връщала от [[Венеция]], където оговорилауговорила с дожа [[Енрико Дандоло]] получаването на кораби за транспорта на войската за Четвъртия кръстоносен поход.
 
През [[1201]] г. Бонифаций е избран за предводител на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] на мястото на умрелия през май 1201 г. във Франция граф [[ТеобалдТибо III (Шампан)|ТеобалдТибо III дьо Шампан]]. През юни 1201 г. Бонифаций е ръководител на похода. През лятото 1201 г. Бонифаций пътува лично до Франция, среща се в [[Соасон]] с рицарите.
 
През октомври 1201 г. Бонифаций се среща в [[Агно|Хагенау]] за пръв път с византийския принц [[Алексий IV Ангел]]. Бонифаций предава власта на [[Маркграфство Монферат]] на синa си [[Вилхелм VI (Монферат)|Вилхелм VI]] и пристигa на 19 aвгuст 1202 г. във Венеция, oткъдeтo кръстоноснaтa флoтa тръгвa през октомври [[1202]] г.
 
=== Начало на похода ===
Бонифаций пристигa на 19 aвгуст 1202 г. във Венеция, oткъдeтo кръстоноснaтa флoтa тръгвa през октомври [[1202]] г.
 
След превземането на [[Константинопол]] през [[1204]] г. Бонифаций е предложен за [[император]] на новосъздадената [[Латинска империя]], заедно с [[Балдуин Фландърски]], но кандидатурата му е отхвърлена.
Line 34 ⟶ 41:
След избора на император, Бонифаций Монфератски получава азиатските земи на империята, но ги заменя за [[Солун]] и провинциите от континентална [[Гърция]], на чиято територия създава [[Солунско кралство|Солунското кралство]].
 
Гърците възстават в [[България|БългаритеАдрианопол]] си призовават на помощ българският [[цар]] [[Калоян]] завладяват [[Адрианопол]]. Бонифаций участва с [[Латинска империя|латинците]] (и [[Република Венеция|венецианците]]) при обсадата на българитегърците в Адрианопол от 29 март [[1205]] г. В последвалата [[битка при Одрин (1205)|битка при Адрианопол]] на 14 април 1205 година император [[Балдуин I]] попада в плен на българите. Докато братът на Балдуин [[Хенрих Фландърски]] воювалвоюва по-нататък с българите, Бонифаций се настанилнастанява в Солун.Той възстановява [[замък]]а в [[Сяр|Серес]], който е разрушен от българите през септември 1205 г. След това той завладява региона около [[Филипи]]. Бонифаций омъжва дъщеря си Агнеса през пролетта 1207 г. за новия император [[Хенрих Фландърски]]. През есента същата година той се среща с императора в [[Кипсела]] при Адрианопол.
Той възстановил [[замък]]а в [[Сяр|Серес]], който бил разрушен от българите през септември 1205 г. След това той завладява региона около [[Филипи]]. Бонифаций омъжва дъщеря си Агнеса през пролетта 1207 г. за новия император [[Хенрих Фландърски]]. През есента същата година той се среща с императора в [[Кипсела]] при Адрианопол.
 
На връщането си обратно в [[Месинопол]] Бонифаций разграбва [[Кърджалийски манастир|Кърджалийския манастир]] „[[Свети Йоан Продром]]“. Малко след това попада в засада от българите и в боевете е ранен от стрела в ръката.