Разлика между версии на „Ятова граница“

м.
(картинка)
(м.)
[[Картинка:Bgmap yat.png|thumb|400px|Граница между диалектите с изговор ''дедо'', ''бел'' и диалектите с изговор ''дядо'', ''бял'']]
[[Картинка:Prefecture_of_Illyricum_map.png|мини|400п|Границата на [[Префектура Илирик]] с [[Префектура Ориент]] на картата на [[Балкани]]те през [[4 век]] (виж и [[иречекова линия]]).]]
'''Ятовата граница''' е една от най-важните [[изоглоса|изоглоси]] в българския език, въз основа на която българските [[диалект]]и се разделят на два вида — [[западни български говори]] и [[източни български говори]]. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна [[ят]] ({{Уникод|Ѣ}}) днес винаги имаме звук ''е'' (напр. ''бел–бѐли'', а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) вместо ''е'' имаме ''а'' предхождана от мека съгласна (напр. ''б'ал–бѐли'' или ''б'ал–б'али'').
 
Никоя друга от главните [[фонетика|фонетични]] изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. При това успоредно на ятовата граница, макар и да не съвпадат с нея, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси показва къде минава границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): ''поляни-полени'', ''пияни-пиени'', ''ние береме-ние берем'', ''я, яз-аз'', ''он-той'', ''жежок-горещ'', ''крап-къс'', ''разбой-стан''.
Анонимен потребител