Бомбардировач: Разлика между версии

Самолетът е използван като бойно средство за първи път в [[итало-турска война|Триполитанската война]] срещу [[Турция]] в [[Северна Африка]].

Първият боен разузнавателен полет е извършен на 23 октомври 1911 г. [[запад]]но от [[Триполи]] от [[Италия|италианския]] капитан Карло Мария Пиаца със самолет „Блерио“„[[Блерио XI|Блерио]]“, а първата [[бомбардировка]] е извършена на 1 ноември 1911 година, над турския военен лагер край Таджир, от младши лейтенант Джулио Гавоти със самолет „Етрих Таубе“.

Първи самолети, специализирани за атака с [[Бомба|бомби]] — бомбардировач, създават в [[Русия]]. Авиоконструкторът [[Игор Сикорски]] създава четиримоторния самолет „[[Иля Муромец (бомбардировач)|Иля Муромец]]“ през 1913 година. Произведените през 1913 и 1914 година самолети от този вид били обособени в „Ескадра от въздушни кораби“, създавайки по този начин първото в света бомбардировъчно съединение. Бомбите били разположени както вътре в самолета, така и на външна подвеска. През 1916 година самолетът вече носел около 800 kg бомби, като за пускането им дори се използвал електрически спусък. За защита през 1917 година на самолета са поставени 8 картечници и [[резервоар]]ите му са защитени с броня.

След края на Първата световна война производството на бомбардировачи като цяло е в застой. В [[Русия]] избухва [[Октомврийска революция|революция]], и започва [[Гражданска война в Русия|Гражданска война]], на [[Германия]] е забранено да има въздушни войски и бойни самолети а [[Великобритания]] и [[Франция]] се занимават с възстановяване на икономиката. Въпреки това бомбардировачите малко по малко се усъвършенстват. Основните качества, които са важни, стават товароносимостта и далекобойността. На скоростта не се отдава толкова голямо значение: от изтребителите многомоторните самолети трябвало да се защитават с многобройните картечници, разположени навсякъде по корпуса на машините.

През 20-те години италианският генерал Джулио Дуе публикува ред статии за стратегическата роля на авиацията, която според него е в състояние с удари по стратегически цели (държавни, военни и икономически), да реши изхода на една война.

Прогресът в авиацията позволява да се строят тежки четиримоторни самолети, неотстъпващи по скорост на бързите двумоторни бомбардировачи. Това основно се постига с намаляването на теглото на двигателите, промените във витлата, подобряване на аеродинамиката на самолетите, гладка обшивка и т.н. подобрения, които от своя страна дават на производителите възможността да натоварят допълнително крилата например, освен повишения товарен обем на машините. Първият такъв самолет е американският четиримоторник Боинг B-17 Flying Fortress, чийто пробен полет е на 28 юли 1935 година.

В началото на 30-те години [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] започва разработката на тежки четиримоторни бомбардировачи. Един от първите е [[ТБ-3]], познат и като АНТ-6, на конструкторското бюро на [[Андрей Туполев]]. Това е първият в света бомбардировач със свободноносещо крило. На 27 декември 1936 година започва изпитанието на четиримоторния ТБ-7, преименуван след 1942 г. на [[Пе-8]]. Първоначално в заданието на ВВС на СССР, новият съветски бомбардировач е със зададена скорост от 250 km/h и бомбен товар 10 тона. След три години вече е била нужна скорост от 400 km/h, а бомбовият товар е намален на 2 тона за сметка на височината на полета — 12 000 m. За да се достигне такава височина на полета, конструкторите трябвало да направят драстични промени във фюзелажа на машината и да поставят пети мотор, който да задвижва огромен компресор, за да доставя необходимото количество въздух на двигателите за работа такива условия.

Едновременно с усъвършенстването на класическия бомбардировач през 30-те години на ХХ век се появява нов тип самолет — [[пикиращ бомбардировач]], най-известнияизвестният и успешен от които е немският [[Ju-87|Юнкерс Ю 87]].

По време на Втората световна война воюващите страни използват повече от 100 различни типове бомбардировачи. Най-много модификации има при двумоторните машини. Те основно се определяли на „фронтови“ и „далекобойни“. Първия вид нанасял удари в района на военните действия, обикновено в радиус от около 300-400 km, докато посредством втория вид, били нанасяни удари в дълбочина, например бомбардировките на съюзниците над [[Дрезден]], [[Бремен]], [[Берлин]], [[София]], [[Румъния|Румънските нефтени полета]] и много други.

Основни тежки бомбардировачи на ВВС на САЩ са B-17 Flying Fortress — най-бързият и височинно действащ бомбардировач в света по това време, както и Consolidated [[B-24 Либърейтър|B-24]] Liberator. След 1944 г. на въоръжение е приет четиримоторният бомбардировач [[B-29]] Superfortress. С такъв бомбардировач, носещ името "[[Енола Гей]]" на 6 август 1945г1945 г. е хвърлена [[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|първата атомна бомба над Хирошима]].

Сред фронтовите бомбардировачи най-известни са съветските пикиращи „[[Пе-2]]“ и [[Ту-2]], английският „De Havilland DH. 98 [[Москито]]“, американските „A-20“,"B-25 Mitchell" „Martin B-26 Marauder“, „Douglas A-26 Invader“.

В модерните въздушни сили разграничението между бомбардировач, изстребител[[изтребител]]-бомбардировач и [[щурмови военен самолет]] са се размили. Много щурмови самолети, които изглеждат като изстребителиизтребители и имат възможността да пускат бомби имат малка възможност да влизат във въздушни сражения. Съответно много изстребители, като F-16, са често използвани като "камиони за бомби", въпреки че са проектирани за въздушен бой.

По време на [[Балканска война|Балканската война]] няма специализирани самолети за бомбардировка. Първият самолет, използван за тази цел, е [[Блерио XI|„Блерио“ XI-2]]. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] за разузнавателни и бомбардировъчни цели са били използвани немските Otto C-I, от които през 1916 г. са били доставени 13 самолета.

След Втората световна война през 1945 г. българската авиация получава щурмови бомбардировачи [[Ил-2]], както и двумоторни пикиращи бомбардировачи [[Пе-2]] и [[Ту-2]], последният e използван и като торпедоносец. През 1951 г. са доставени и първите щурмови самолети Ил-10. Първите реактивни бомбардировачи на българските ВВС са [[Ил-28]], доставени през 1954 г. Щурмовата авиация получава едномоторния [[Су-22]] през 1984 г., а през 1986 г. и двумоторния [[Су-25]].