Авксентий Велешки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 23:
От 1848 до 1855 година е митрополит на [[Велешка епархия|Велешката епархия]] и управлява и [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската]] (1851 - 1855). Съдейства за развитие на образователното дело в [[Кюстендил]], където назначава за свой секретар - заместник в Митрополията българския духовник и учител [[Аверки Попстоянов]].
 
През 1855-58 година е отново заместник на митрополит Артемий. На 10 ноември 1858 г. е назначен от Цариградската партриаршия за митрополит на [[Драчка епархия]],<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|authorlink= |coauthors= |year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |isbn= |pages=158 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-07-29}}</ref> но отказва да заеме поста<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|authorlink= |coauthors= |year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |isbn= |pages=160 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-09-04}}</ref> и се оттегля в Рилския манастир, а за драчки е избран Йосиф от Трикала, бивш Трикийски епископ. От края на 50-те години активно участва в борбите за църковна независимост в [[Цариград]] и е противник на [[униатството]]. След [[Великденска акция|Великденската акция]] от 1860 година се отрича от [[Цариградска патриаршия|Вселенската гръцка патриаршия]], заради което е лишен от църковен сан на църковния събор в [[Цариград]] през февруари 1861 и заточен от 22 април 1861 година заедно със своите съратници [[Иларион Макариополски]] и [[Паисий Пловдивски]] в [[Мала Азия]].
 
Завръща се от заточеничество в Цариград на [[25 септември]] [[1864]] година. След завръщането си отхвърля предложението на Константинополския патриарх за примирение в замяна на възстановяване на църковния му сан. Заболява тежко и умира на 1 февруари 1865 година. Погребан е в двора на българската църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в [[Цариград]].