Разлика между версии на „ФК Спортклуб (Пловдив)“

 
== След 1944 г. ==
{{обработка|форматиране}}{{СОРТКАТ:Спортклуб (Пловдив)}}
След 1944 г. новата власт предприела няколко кампании по т.нар. реорганизиране на спортните клубове в България, изразяващи се в сливането на голяма част от тях и съответна промяна на имената. Така, Спортклуб първоначално приобщил в себе си арменските спортни клубове, а впоследствие и няколко други клуба, първият от които бил Парчевич – през 1945 г. В съответствие със задължителното изискване, името на Спортклуб било променено на „С.П. 45” (Спортклуб-Парчевич 1945 г.), а малко след това станало “Славия” Пловдив.
 
През 1947 г. било приобщено дружеството на кооперативните работници "Петър Ченгелов". В съответствие името на Спортклуб станало "Славия-Ченгелов". В началото на 1949 г. било възстановено името "Славия" Пловдив, а през 1950 г. играел в „А” РФГ под името Торпедо Пловдив, от новата 1951 г. заиграл в „А” РФГ под името [[Локомотив Пловдив]].
 
Говорейки за задължителните преименувания след 1944 г. (следствие от задължителните обединения), то трябва да се каже, че за разлика от други клубове в България, които също като Спортклуб били преименувани, ала в някакъв по-нататъшен исторически момент им били възстановени автентичните имена, то Спортклуб така и нямал възможността да възстанови своето изконно име. Твърде вероятната причина може би е тази, че името „Спортклуб” представлявало директна заемка от западноевропейската (немската) спортна традиция, която традиция определяла развитието на българския спорт до 1944 г. – ала за нея не можело да има каквото и да било място след същата тази 1944-та година. Факт е, че след 1944 г. в българския футбол не просъществувало нито едно име на клуб, свързано със Западна Европа (Спортклуб, Атлетик и т.н.).
 
В същото време, за разлика от променяното през годините след 1944-та име на Спортклуб, то неизменни оставали териториалната му принадлежност (ІV-ти район), неговата клубна емблема, неговите клубни цветове – червено-черно-бяло, както и представителният му футболен тим (от приобщаваните клубове в отбора се включвали един-двама играчи). Съвсем естествено, неизменни оставали и неговите привърженици – които се умножили от приобщилите се привърженици на католическия спортен клуб „Парчевич”, както и онези от арменските спортни клубове.
 
Колкото до равносметката от дотогава извървения от Спортклуб път – тя наистина впечатлявала: Спортклуб (след 1944 г. под имената СП45, Славия, Славия-Ченгелов) бил изиграл общо 84 мача на държавно равнище, с голова разлика 157:129. Към октомври 1949 г. нито един друг пловдивски клуб дори не се доближавал до такива показатели. А Славия имал безспорно превъзходство и в друго: за годините 1945-49 г. клубът бил пет пъти поред официално обявяван за най-голямата (най-масовата) спортна организация в Пловдив, а през 1948 г. – и в България.
 
{{СОРТКАТ:Спортклуб (Пловдив)}}
[[Категория:Пловдивски футболни отбори]]
[[Категория:Несъществуващи пловдивски футболни отбори]]
Анонимен потребител