Божидар Вукович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 16:
 
== Произход и биографични данни ==
[[Великосръбска доктрина|Великосръбската пропаганда]] го посърбява, и, подобно на [[Крали Марко]], му придава херцеговински, т.е. изцяло сръбски, произход. Това прави първо кодификаторът на съвременния сръбски език [[Вук Караджич]]. Отделен е въпроса за липсата на национално съзнание в началото на 16 век, но народностно сина на Божидар Вукович - [[Винченцо Вукович]], изкарва баща си внук на [[Константин Велики]] (който пък е родом от [[Ниш]]). <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 56, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref>
 
След завоюването на Стара Черна гора от османците през 1496 г. се преселва във [[Венеция]], където продължава предходно съществувалата в Цетине стара печатарска традиция, основавайки своя печатница през 1519 г. След смъртта му в края на 1539 г., печатарския бизнес преминава в ръцете на сина му Винченцо Вукович.
Ред 31:
* [http://www.rastko.org.rs/isk/isk_09_c.html Српско штампарство]
* [http://www.rastko.org.rs/rastko-bl/istorija/corovic/istorija/6_4.html Владимир Ћоровић: Историја Срба]
 
{{Портал Македония}}
 
{{СОРТКАТ:Вукович, Божидар}}
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]]
[[Категория:Скопяни]]
[[Категория:Български книжари]]
[[Категория:История на българското книгопечатане]]
[[Категория:Скопяни]]
[[Категория:Стара Черна гора]]
[[Категория:Македония]]
[[Категория:Среднобългарски език]]
[[Категория:История на българското книгопечатане]]