Обсада на Видин (1913): Разлика между версии

'''Обсадата на Видин''' през юли 1913 г. е неуспешен опит на [[Сърбия|сръбски]] войски да превземат [[Видин|града]] по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]].

Между 22 и 25 юни Първа българска армия развива успешно настъпление в долината на [[Тимок]], но [[Междусъюзническа война#Румънска интервенция|румънското нахлуване]] през [[Дунав]] и [[Битка при Кукуш и Лахна|неуспехите на гръцкия фронт]] карат българското главно командване да прехвърли по-голямата и&#768; част в [[Македония (област)|Македония]].<ref>Христов, стр. 180-185</ref>. При отстъплението си край град [[Монтана|Фердинанд]] много войници от [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-та пехотна дивизия]] се [[Бунтове в българската армия (1913)|разбунтуват]] и предават (5 юли) в плен на румънците.<ref>Христов, стр. 187-188;{{Br}}Дървингов, стр. 682</ref>. Така за пресрещане на сръбското контранастъпление в района на [[Белоградчик]] и [[Видин]] остават малобройни, предимно [[опълченци|опълченски]] части.

На 8 юли белоградчишкият гарнизон е разбит от настъпващите сърби (от Тимошката групировка) и останките му се оттеглят към Видин. На следващия ден сърбите влизат в Белоградчик, а конницата им прекъсва сухопътните връзки на [[Видинската крепост]] с неокупираните български земи. Край село [[Бела Рада]] се води кръвопролитен бой между сръбския авангард и разузнавателен отряд от крепостния гарнизон, който е принуден да се оттегли.<ref>Христов, стр. 190-192;{{Br}}Дървингов, стр. 692, 696</ref>.

До 12 юли ''Тимошките войски'' (между 16 и 21 [[батальон]]а III призив с 54 оръдия, в т. ч. шест скорострелни и гаубични батареи под командването на полковник [[Вукоман Арачич]]) затягат плътно обръча около Видин от юг, изток и север. Градът е отбраняван от 3&nbsp;0003000 опълченци и 1&nbsp;2001200 редовни войници с общо 52 оръдия, повечето от които остарели и с недостатъчно боеприпаси. На 14 юли сърбите започват артилерийски обстрел на укрепленията и на самия град. Българският комендант генерал [[Кръстю Маринов |Кръстю Маринов]] отхвърля на два пъти предложения да се предаде. Бомбардировките продължават три дни неефективно, военните и цивилните жертви от тях са незначителни.<ref name="hrist194-drv712"/>.

В късния следобед на 17 юли, след продължителна артилерийска подготовка и поредния отказ на гарнизона да се предаде, сръбската пехота напада в западния сектор между [[Новоселци]] и [[Смърдан]]. (Южният сектор, край форта Татарджик, е умишлено наводнен от българите, за да се затруднят действията на противника.) До вечерта две2 атаки са отбити с артилерийски и пушечен огън. На 18 юли сърбите известяват генерал Маринов за примирието, сключено същия ден в [[Букурещ]]. Веднага след това те отново щурмуват крепостта, този път от север, но контраатаката на русенската опълченска дружина ги принуждава да се оттеглят в безредие. След този последен опит за превземане на Видин двете странистраните прекратяват огъня. След сключването на Букурещкия мир сръбските войски се оттеглят обратно през границата.<ref name="hrist194-drv712">Христов, стр. 194-195;{{Br}}Дървингов, стр. 704, 707, 712-713, 715</ref>.