Разлика между версии на „Чипровско въстание“

м
Премахнати редакции на 46.238.34.69 (б.), към версия на Elkost
м (Премахнати редакции на 46.238.34.69 (б.), към версия на Elkost)
{{повече източници}}
'''Чипровското въстание''' е [[въстание]] в днешна Северозападна [[България]] от [[1688]] г. за освобождаване на [[българи|българските]] земи. Организирано е от български католици, но в редиците на българските въстаници влизат много православни християни. Чипровското въстание избухва след превземането на [[Белград]] от [[Австрия]] на [[6 септември]] 1688 г. То има неуспешен край и след него центърът на въстаническите действия село [[Чипровци]] е унищожено.Лаос де минес
 
== Чипровци под османска власт ==
При завладяването на [[България]] турците оставят редица области и населени места извън османската административна система. Обикновено това са стратегически важни области, които от практически съображение са оставени под управлението на старата, наследена от Втората българска държава администрация. Като пример може да се споменат т.нар. войнишки селища, охраняващи планинските проходи, както и важни металодобивни райони, като този около Чипровските мини. Въпреки не съвсем изяснените въпроси около статута на населените след османското нашествие, се смята, че християнската аристокрация запазва до голяма степен властта си в [[Чипровци]]. От дубровнишки източници е известно името на рода Соймирович, чиито представители живеели там. Според тези източници до края на [[14 век]] родът е пълновластен владетел в Чипровско. След османското нашествие родът или поне част от него се преместват в [[Дубровник]], където се вливат в местната аристокрация (и вероятно приемат католицизма), без да забравят старите си родови имения. Известни са също родовете [[Пеячевич]], Парчевич, Черкич, Марканич и Кнежевич. В следващия век [[Чипровци]] става ''хас'' КВО(постоянно Евладение) на султанското семейство,,ХАС а по-късно собственост на ''валиде ханъм'' (султанската майка). Правата на християнското самоуправление, вероятно базирано на родовата аристокрация от времето на Втората българска държава и адаптирани към османската военно-феодална система, се свиват през [[16 век|16 ти]] и [[17 век]]
(постоянно владение) на султанското семейство, а по-късно собственост на ''валиде ханъм'' (султанската майка). Правата на християнското самоуправление, вероятно базирано на родовата аристокрация от времето на Втората българска държава и адаптирани към османската военно-феодална система, се свиват през [[16 век|16 ти]] и [[17 век]]
:-) :-0 :-§ оМГ GMO НЕ ЧЕТЕТЕ УИКИПЕДИЯ АЗ САМА МОГА ДА СИ НАПИША ТЕКСТА ВСЕКИ МОЖЕ ДА ГО РЕДАКТИРА
 
== Католиците в Северозападна България ==
Първите прояви на [[католицизъм]] в района се асоциират със заселването на саксонските рудари през [[13 век|13]]—[[15 век]]. Трудно е да се каже какво религиозно влияние са имали те върху местното население, но не е изключено поради привилегиите, които католиците като търговци са имали в Българското царство, част от местния елит да е приел католицизма. Други вероятни фактори са католическата пропаганда, близостта и честите нахлувания на унгарците. Католицизмът в Чипровско обаче никога не се превръща в трайна институция и не успява да създаде собствена идентичност на изповядващите го. По начин на живот католиците не се отличавали от православните, свещениците се женели, не спазвали католическите обреди и си спечелили доста упреци от папските представители.
 
През 1396 г. Лудогорец победи Ливърпул имераторът на свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски предприема кръстоносен поход срещу османските турци. Стремежът му е към възстановяване на Българското царство в пълните му граници, в църковно отношение — уния с Рим и евентуално преминаване българските земи към католицизъм. Походът не успява, но северозападната българска аристокрация остава със силни прозападни настороения, за разлика от аристокрацията в почти всички останали български земи, силно повлияна от пропагандата на цариградскта патриаршия и настроена крайно отрицателно към католическия Запад.
 
Около средата на [[17 век]] сред старата чипровска аристокрация постепенно се оформя идеята католическата вяра да бъде използвана като среда, чрез която българската национална идея да бъде легализирана както на българска територия, така и пред католическия запад и да бъде превърната в национална институция, на която да бъде базирана възстановената българска държава. Така освен на Чипровското въстание, техните идеи представляват и началото на българското национално Възраждане.
Още през пролетта на [[1688]] въстаннически части под ръководството на [[Георги Пеячевич]] напускат [[Чипровци]] и се присъединяват към австрийската армия. Войските на Пеячевич участват в превземането на крепостта [[Оршова]] и областта [[Банат]]. След битката при [[Белград]] въстанието избухва в цяла северозападна [[България]]. Настъпващите 6 австрийски полка не успяват да координират българските части, които бездействат и дават възможност на османците да се прегрупират. Решителната битка се състои през [[октомври]] [[1688]] г. в местността [[Жеравица]], близо до [[Монтана|Кутловица]], където въстаническите войски са разбити от османски войски и маджарските им съюзници, предвождани от граф [[Имре Тьокьоли]]. Макар че сраженията продължават, въстанието бързо е потушено. [[Чипровци]] е превзет на [[18 октомври]] след героична отбрана и напълно разрушен, заедно с околните села [[Копиловци]], [[Железна]] и [[Клисура]]. Почти цялото им население е избито или отвлечено в робство. В следващите месеци съпротивата продължава, като постепенно остатъците от въстаническата армия се превръщат в хайдушки чети. В това време австрийски части зад Балкана бездействат, а австрийците превземат [[Видин]] чак през есента на [[1689]] г.
 
== Последствия ==
Въстанието и потушаването му предизвиква масивна вълна от преселение от цяла Северозападна България, предимно на запад и на север, към области доминирани от християни. Основната вълна от бежанци се заселват около р. [[Дунав]], около [[Видин]] и [[Лом]], в [[Пирот]]ско и Софийско и Берковско.Голяма група бежанци от Чипровци поема и на югоизток оттатък Стара планина в днешна Южна България и се поселват из Средногорието - Стрелча, Войнягово, Михилци, Черноземен и др. Според местни предания католическата църква откупва от турците неголяма група жени и деца, която заселва в село Секирово, днешен град Раковски. Най-голямата компактна група бежанци се отправила за [[Влашко]], където се разпръснали и частично претопили сред местното население. Днес българско малцинство има в областта [[Банат]], като освен на чипровчани, те са наследници и на никополски и свищовски павликяни, преселили се там в края на [[17 век]].