Булан: Разлика между версии

Няма промяна в размера ,  преди 8 години
редакция без резюме
м (Робот: Преместване на 6 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q2914836.)
Редакция без резюме
Булан, според тези данни, по всяка вероятност, се явява един от знатните хазарски предводители. На потомците му им се отдава да останат и да се задържат начело на [[власт]]та в Каганата. Династичните му потомци известни условно в историята като [[Буланиди]] остават близо 160 години начело на държавното образувание до разгрома на Хазария от княза (каган - виж и [[Руски каганат]]) на [[Киевска Рус]] - [[Светослав Игоревич|Светослав]].
 
След обръщането в юдаизъм, Булан оглавява победоносен поход към град [[Битка при Ардебил|Ардебил]] ([[Иран|в днешен северозападен Иран]] - [[Ирански Азербейджан]]). Това събитие се датира през декември [[730]] г. и е част от т.нар. [[арабско-хазарски войни]]. Със средства придобити от военната плячка, Булан заповядва издигането на [[жертвеник за всеизгаряне]], [[олтар]] и [[менора]] ([[ханукия]]) в [[Хазария]]. Тази примитивна и външно манифестирана форма на/за юдаизация без [[Талмуд]] и [[синагога]]лно богослужение е наложена според сведенията изначално в Хазария. [[Византия]] и [[Арабски халифат|Халифата]] като разбрали за обръщането на хазарите в [[монотеизъм]], при това [[юдаизъм]], веднага изпратили в страната компетентни религиозно дипломатически пратеници, със свои проповедници с цел да обърнат Хазария съответно в християнство или ислям. Булан устройва [[дебат]] под формата на [[диспут]] между пратениците на великите сили през VIII век (около [[740]] г.), в хода на който с помощта на въпроси "принуждава" христианскияхристиянския пратеник, проповедник и свещеник да признае превъзходството на юдаизма над исляма, и обратното - арабския халифатски дипломатически пратеник - на юдаизма над християнството съответно.
 
В историографията съществуват различни мнения и [[спор]] за времето на обръщане на Хазария и хазарите в юдаизма - началото на [[XI век]] ([[Анатолий Новоселцев]]) или през 860/870 г. ([[Константин Цукерман]]). Те се базират на други интерпретации и отчитат както официалната каганска хазарска хронология (започваща от Обадия), така и приемането на християнството от [[Дунавска България]] по времето на [[Борис I]]. <ref>{{cite book |last= Живков |first= Борис |authorlink= Борис Живков |title= Хазария през IX и X век, стр. 61-82 |year= 2010 |publisher= ИК „Гутенберг“, ISBN 978-954-617-105-4}}</ref> Основанието и приемането на юдаизма от Хазария, ведно с легендарния дебат под формата на диспут пред хазарския каган, на видните и авторитетни пратеници на трите монотеизъма в [[Ранно Средновековие|ранното средновековие]], са художествено пресъздадени в "[[хазарски речник]]".