Ликвидиране на еничарския корпус: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м. |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[File:Yeniçeri Atatürk.JPG|thumb|300px|Създателят на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк се снима в еничарски дрехи само в София (1914 г.)]]
[[File:Turkisch-day-in-Berlin.jpg|thumb|300px|Еничарите които крепят Османската империя на парад под [[Бранденбургска врата|"портата на света"]] през 21 век.]]
'''Ликвидирането на еничарския корпус''', който през цялата история на Османската империя играе ролята на [[преторианска гвардия]], е първата и основна задача на управлението на [[султан]]а [[Махмуд II]] в периода между 1808-1826 г.
Веднага след ликвидирането на еничарския корпус, последвала [[Акерманска конвенция]] и [[Руско-турска война (1828-1829)]], в която започналата да се реформира Османска империя претърпяла съкрушително поражение.
== Събития ==
В този период на поста [[велик везир]] се изреждат 13 паши. [[Мехмед Селим паша]] (1824-1828) е този който изпълнява повелята на султана, и поема риска от ликвидирането на еничарството. Опасността за намислените от султан Махмуд II т.нар. [[реформи в Османската империя през XIX век]] е изцяло от военните, а това в случая са [[еничари]]те. Предходното султанстване на Махмуд II е белязано от преманентни [[бунтове на еничарите]].
Line 15 ⟶ 18:
За публично назидание, както и за публичността на новия османски ред, последван от [[реформи]], останалите живи главатари на еничарския бунт или просто такива, били обесени публично и импровизирано. Последните 200 еничари били удушени по законите на войната, а телата им хвърлени в [[масов гроб]].
== Последствия ==
По този начин се свършила османската бойна слава, която направила от [[османски бейлик|османския бейлик]] империя на три континента, и която слава се набирала само и единствено от бивши християни, подсигурявани и чрез т.нар. [[кръвен данък]].
| |||