Разлика между версии на „Миромир“

 
== История ==
Описанието на общината се позовава на местни предания<ref name="hisar">Официален сайт на община Хисаря - [http://hisar.cbbbg.com/history.html История]</ref>, според които [[селище]]то е основано през [[1608]] г. южно от руините на крепостта [[Хисаря (Хисаря)|Хисаря]] от [[павликяни]] с [[арменци|арменски]] произход от района на [[Белене]]. ТоваПавликянският произход на тези преселници се потвърждава и от доклада на Петър Солинат до Конгрегацията в Рим от 1622 г., където Даваджево е посочено в списъка на павликянските селища в България.
Според сайт за квартала, позоваващ се на историците [[Любомир Милетич]], [[Евсевий Ферменджин]], [[Никола Милев]]<ref name="miromir-h">[http://www.miromir-h.narod.ru сайт за кв. Миромир, гр. Хисаря]</ref>, католиците в България са българи по националност, но с това не може да се отрече факта, че тяхните предци са били павликяни., а според академик [[Константин Иречек]] и професор [[Марин Дринов]] тези павликяни са преки потомци на [[арменци | арменците]] - [[павликяни]].
 
Според сайта за квартала<ref name="miromir-h"/>, първото католическо село в Южна България, [[Калаброво]], е основано от павликяни, преминали [[Стара Планина]]. Сайтът цитира доклад на Петър Солинат до [[Конгрегация]]та в Рим от 1622 г., който описва Даваджово със 100 къщи (общината допълва картината с бройката 500 жители). Цитираното описание дава една трета от населението като вече приело католицизма и с добри очаквания за останалата част. Описанието на общината допълва картината с масово кръщаване и миропомазване на жители на селото от Петър Богдан, отец Кустоса и дон Джакомо на 25 ноември 1646 година, което включва и селския поп Руско<ref name="hisar"/>.
Анонимен потребител