Разлика между версии на „Гагаузи“

редакция без резюме
{{Етническа група|
|група=Гагаузи<br>(Gagauzlar)
|картинка=[[Картинка:Gagauz-children.jpg|250п300п]]
|брой= около 350&nbsp;000
|по_места={{Молдова}}: 147 500 (2004)<br>
|езици='''[[Гагаузки език|гагаузки]]''', '''[[Руски език|руски]]'''
|религии=главно '''[[православие]]'''
|сродни=други православни [[тюркскибалкански народи]]<br>
}}
 
 
==На юг от Дунав==
[[Файл:Gagauz of Greece.jpg|350px|мини|вдясно|Гръцките Гагаузи ([[Орестиада]])]]
След изселванията в 19 век на юг от Дунава население от етнографската група на гагаузите запазено в България&nbsp;има около [[Варна]], [[Каварна]] (центъ е с. Българево и др.), [[Провадия]], Шумен, [[Ямбол]], Хасковско, Елховско, Старозагорско и пр. (наричани понякога приморски или хасъл т.е. патриаршисти, "български" т.е. екзархисти и дори гаджали - сунити в българските земи и православни в Бесарабия <ref>[http://www.bgjargon.com/word/meaning/%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB Гаджали]</ref>); в Одринска Тракия около [[Одрин]] и [[Хавса]] (наричани и сургучи, крачуни и пр. екзоними и прозвища <ref name=":1" />) и в Егейска Македония - в областта [[Зъхна]] с център [[Зиляхово]], днес в Гърция (наричани и урумци). Като цяло южните гагаузи се определят еднозначно като българи, но някои от тези гагаузки общности са [[гъркомани|гъркомански]], след [[Освобождение на България|Освобождението на България]] в [[1878]] година някои такива гагаузи се преселват в Гърция. Повечето от гагаузите в [[Одринска Тракия]] се изселват първо при балканските войни - в България около [[Ямбол]] и [[Свиленград]] <ref name=":1">[http://2sidesborder.org/Resettlers%20and%20Migrants/index.html#/250/ Одринските гагаузи и техните наследници в ямболско и свиленградско, Миграции от двете страни на българо-турската граница, сборник,София, БАН 2012, стр.248-269]</ref>, а след разгрома на гърците в Гръцко-турската война 1919-1922 г. и в току що придобитата от Гърция Западна Тракия. Днес те населяват там няколко села в района на [[Орестиада]] и [[Димотика]].
 
==== Гагаузите в България ====
Гагаузите в България при преброяването от 1992 г. са пръснати във всичките девет административно-териториални области, като броят им във Варненска област е най-голям. В сегашните ни исторически граници гагаузкото население е най-компактно именно в Североизточна България – около Варна и Балчик, по Добруджанското крайморие и по-навътре – от Добричко до Силистренско, както и в Шуменско, Новопазарско и Провадийско. Тези райони и в миналото са с най-гъста мрежа гагаузки селища. Един от първите след Освобождението, които регистрират най-общо района с отделни гагаузки селища, е Константин Иречек. След проучване в Североизточна България чешкият учен определя местоживеенето на гагаузите в следните очертания: „От Варна техните села се редят край морето чак до дунавското устие, като имат известен център в Балчик... Във вътрешността те живеят и в северната част на Провадийско. Срещат се и в степите около Добрич, както и край Дунава в Силистра... в Шуменски окръг, на пътя за Силистра...“
Значително по-малък брой гагаузи, преселени през периода от Балканските войни (главно от Одринска Тракия), сега живеят в Бургаско, Ямболско, Хасковско и Старозагорско. Важен маркер за тяхната социална и икономическа среда е, че мнозинството от тях живеят в градовете – като една трета от тях са в столицата София. Днес те живеят в села и градски агломерации в района на Варненско, Добричко, Шуменско,Силистренско, в градовете Каварна, Варна, Добрич(кв.Рилци), Балчик и в други по-малки селища или групи: Орешак, Кичево, Виница (квартал на Варна, с около 15 000 население), Метличина, Червенци, Генерал Кантарджиево, Брестак, Добротич, Вълчи дол, Суворово, Девня, Провадия, Ветрино, Доброплодно, Ялнило, гр.Бяла, Михалич, Есеница, Изворник (Варненско), Нейково, Крапец, Дуранкулак, Горичане, Божаново, Твърдица, Българево, Раковски, Могилище, Божурец ( всичките в Добричко), Шумен, Нови пазар,Каспичан, Плиска, Избул, Никола Козлево, Тръница, Войвода(Шуменско), Обзор(Козяк ).
8

редакции