Димитър Чуповски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 19:
[[Файл:Makedonski Glas.jpg|ляво|мини|Заглавната страница на първи брой на „Македонскій Голосъ“]]
След завършване на образованието си в Белград, Чуповски се работи като учител в Папрадище през 1895-1896 година. По това време той закратко е арестуван и след освобождаването се връща в Белград. Междувременно Новакович става премиер и през 1895-1896 преориентира сръбската външна политика в русофилска. В резултат от Белград Чуповски заминава за Русия, където се записва в Духовната семинария в [[Новгород]], а после се мести в [[Симферопол]], където учи до 1900 година. Оттам той се прехвърля в Петербургския Университет, но е изключен поради участие в студентска стачка в 1905 година. През периода 1900 - 1905 г. [[Стоян Новакович]] е назначен за посланик на Сърбия в Санкт Петербург и инициира през 1902 година създаването на [[Славяно-македонско научно и литературно дружество]], сред чиито основатели е Чуповски. Той е и негов председател от 1902 до 1917 година. Към дружеството се присъединяват и небезизвестните [[Кръсте Мисирков]], [[Стефан Дедов]] и [[Диаманди Мишайков]], с които Чуповски се познава от ученическия клуб "Вардар" и фондацията "Свети Сава" в Белград. Дружеството така и не намира привърженици в Македония. <ref>[http://users.net1.cc/MeinBlock/Text%20Documents/%C1%C0%CB%CA%C0%CD%D1%CA%C8%D2%C5%20%C4%DA%D0%C6%C0%C2%C8%20%C8%20%CC%C0%CA%C5%C4%CE%CD%D1%CA%C8%DF%D2%20%C2%DA%CF%D0%CE%D1.docx Антони Гиза, Балканските държави и македонския въпрос, Глава II, Илинденското въстание през 1903 година]</ref> Брат му [[Наце Димов|Атанас Чуповски]] също е участник в дейността на дружеството в Санкт Петербург.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 469-470.</ref> През това време Чуповски издава редица трудове като основната им насеченост е популяризирането на [[Македонизъм|
След избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година и окупацията на Македония Чуповски пристига на 17 ноември в София, където се вижда с част от македонската емиграция. На 4 декември пристига в [[Скопие]], където също
В периода 1913-1914 година Димитър Чуповски издава 11 броя на вестник „[[Македонский голос|Македонскій Голосъ]]“, в които той и неговите сподвижници от Петербургската македонска колония пропагандират съществуването на отделна македонска нация. Основно статиите са списвани от Чуповски под псевдонимите Управда и Добромир Стрезо.<ref>[http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=23&stat=228 Списание България-Македония, Брой 6, 2006 г. ]</ref> В броевете на „Македонский Голосъ“ Димитър Чуповски определя [[Борис Сарафов]] и [[Иван Гарванов]] като борци за независима [[Македония (област)|Македония]], а [[Яне Сандански]]
Димитър Чуповски умира на 29 октомври 1940 година в [[Ленинград]]. През 1990 година останките му са пренесени и погребани в [[Скопие]] в църквата „Свети Спас“ до гроба на Гоце Делчев.
Ред 32:
В [[Република Македония]] Димитър Чуповски е определян като един от най-видните македонци в историята и един от най-важните дейци на македонското национално възраждане.
В България дейността му се отчита като [[Сърбомани|просръбска]] и македонистка, а той самият е определян като сръбски и руски шпионин, с дейност изразяваща се в подкрепа на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] до 1918 година, когато Македония е поделена основно между [[Кралство Югославия]] и [[Гърция]]. Като основен довод за тази оценка се изтъква, че след това той изцяло преустановява дейността си. Сочи се и подкрепата му за избрания на 16 май 1902 сръбски митрополит от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] [[Фирмилиан Скопски]], който
==Външни препратки==
|