Комит: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 3 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q1071047.
Ред 18:
 
== Комит в ранносредновековна България ==
{{Основна|КомитатБългарски комитати}}
По време и след голямото разширение на Първото българско царство през IX в. комитът е потомствен областен управител, който дължи положението си на владетеля. Една от най-ранните прояви на български комит, отбелязана в оцелелите исторически извори, се отнася към управлението на хан [[Омуртаг]] (815-831 г.)<ref>Лъв Граматик, [http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_V/156.gif Гръцки извори за българската история, т. V, стр. 156]; Жеков, Ж. България и Византия VII-IX в. - военна администрация, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2007, ISBN 978-954-07-2465-0, стр. 254</ref> Известни са имената на няколко комити от по-късно време – Таридин (управител на част от [[Македония]] при [[Борис I]]), Дристър (при [[Симеон I]])<ref>Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл. Кой кой е в средновековна България, Изд. "Просвета", София 1994/1995, стр. 104, 359</ref> и др. Комит е и бащата на цар [[Самуил]] – [[Никола (комит)|Никола]]. Затова в историческите извори и изследвания Самуил и тримата му братя често са наричани [[комитопули]].