Георги Дамянов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
малки коректи
Ред 21:
|вицепрезидент2 =
|министър-председател2 = [[Георги Димитров]]
|год_мандат_министър-председател2 = 1946-19491946–1949
|министър-председател3а = [[Васил Коларов]]
|год_мандат_министър-председател3а = 1949-19501949–1950
|предшестван от2 = [[Кимон Георгиев]]
|наследен от2 = [[Петър Панчевски]]
|роден_дата = [[5 октомври]]{{дата нов стил}} [[1892]]
|роден_място = [[Георги Дамяново|Лопушна]], [[Царство България]]
|починал_дата = {{дата на смърт и години|1958|11|27|1892|10|05}}
|починал_място = [[София]], [[Народна република България]]
|погребан =
|националност =
|партия = [[БКП]] (1912-19581912–1958)
|партия2 =
|родства =
Ред 39:
|седалище =
|религия =
|alma mater = [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]]
|професия =
|подпис =
Ред 65:
След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат (1923)]] Георги Дамянов участва в подготовката на [[Септемврийското въстание]] във Врачанско.<ref name="ташев"/> По време на самото въстание е командир на Лопушанската дружина.<ref name="ташев"/> Отличава се в боевете за завземането на [[Монтана|Фердинанд]], в [[Бойчиновски бой|Бойчиновския бой]] и в сражението при [[Криводол]]. След разгрома на въстанието емигрира в [[Югославия]] и е осъден задочно на [[Смъртно наказание|смърт]].<ref name="ташев"/> През 1924 г. се връща нелегално в България и участва във възстановяването на организациите на БКП в Северозападна България, за което получава втора задочна смъртна присъда.<ref name="ташев"/>
 
В началото на 1925 година Дамянов отново емигрира в Югославия.<ref name="ташев"/> Есента на същата година заминава за [[СССР]] с паспорт на името на Георгий Белов, който ползва през целия си престой в Съветския съюз. През 1929 година завършва [[Военна академия „Михаил Фрунзе“|Военната академия „Михаил Фрунзе“]]<ref name="ташев"/> със звание капитан. Служи като командир на [[батальон]] и преподавател в академията (1932-19341932–1934).
 
През 1934 година Георги Дамянов е на работа в Коминтерн и през 1935 година заминава за кратко време в България,<ref name="ташев"/> за да проведе линията на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] и [[Васил Коларов]] в борбата срещу [[леви комунисти в БКП|левите комунисти в БКП]]. През 1937 година отново е в СССР, става завеждащ отдел кадри в Коминтерна и участва в ръководството на [[Задгранично бюро на БКП|Задграничното бюро на БКП]] във Виена.<ref name="ташев"/>Като такъв активно участвува в репресиите над българските емигранти в СССР, Георги Дамянов, под псевдоним Белов е подготвял за НКВД стотици списъци,справки и характеристики от рода " не„не се ползва с политическо доверие"доверие“ или "Съмнителен„Съмнителен от гледната точка на познанства"познанства“ и т.п. за българските емигранти в следствие на което те бяха арестувани, измъчвани,заточени и разстрелвани. По времето на войната в Испания през 1937 г. е изпратен от НКВД като инспектор на Интернационалните бригади със специална задача. От края на 1942 г. участва в организирането на въоръжената съпротива срещу режима в България.
 
===Дейност след 9 септември 1944 г.===
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година Георги Дамянов се връща в България и оглавява военния отдел на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|Централния комитет]] (''ЦК'') на БКП. През 1945 година става член на Политбюро, а през следващата година&nbsp; — и [[Секретариат на ЦК на БКП|секретар]] на ЦК. От 1946 до 1950 година е военен министър в [[Правителство на България (64)|първото]] и [[Правителство на България (65)|второто правителство]] на Георги Димитров и в [[Правителство на България (66)|правителството]] на Васил Коларов и [[Вълко Червенков]]. От май 1950 година до смъртта си е председател на [[Президиум на Народното събрание|Президиума на Народното събрание]].<ref name="ташев"/>
 
Георги Дамянов умира на [[27 ноември]] [[1958]] година в [[София]].<ref name="ташев"/>