Западни покрайнини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixing dead links |
|||
Ред 35:
== История ==
Сръбските апетити към западна България са отколешни, първо към [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] са присъединени чисто българските нажии в [[Поморавие|Поморавието]], и предявява претенции към областите на Ниш, Пирот, Трън, Брезник, Кюстендил, Радомир, Самоков, София, Видин и Македония. По-късно през Освободителната руско-турска война 1877-1878, в края на 1877 г. сръбските войски бързо заемат Куршумлия, Лесковац и Пирот, след което и районите на Царибродско, Трънско с Знеполе и Брезнишко с Граово, Кюстендилското Краище с Босилеград, като се спускат към Дупница и стигат до самия Кюстендил и установяват сръбска администрация чак до май-юни 1879 г. когато след многократни дипломатически покани да се изтеглят са прогонени от руските войски до границата определена с [[Берлински договор|Берлинския договор]] дал Нишко с Пирот на Сърбия, но останалата част определил за България. В [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война 1885г.]] сърбите отново нахлуват, но за дни са напълно разбити от българската войска.
След [[Първа световна война|Първата световна война]] като наказателна мярка на България е наложен жесток мирен договор. Решителна роля за неговата подготовка играят Франция и Англия, подтиквани от съседните страни [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[Румъния]]. В дискусиите при подготовката на този договор, [[Съединени американски щати|САЩ]] заемат друга позиция. По-късно Конгресът на САЩ отказва да ратифицира [[Ньойски договор|Ньойския]] и останалите договори от [[Версайска система от договори|Версайската система]]. Създаденото на [[1 декември]] [[1918]] година [[Кралство на сърби, хървати и словенци]] става приемник на Кралство Сърбия и отстоява нейните претенции за присъединяване на обширни територии от Западна България.
| |||