Комитопули: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м. |
||
Ред 7:
'''Комитопули''' (на византийски гръцки: ''Κομητόπουλοι'', ''Komitopuloï'' или ''Komitopuli'', от [[гръцки език|гръцкото]] ''κομιτοπούλος''- син на комита) са наречени синовете на управителя на [[комитат]] (област) [[Средец]], българският болярин [[комит|комит]] [[Никола (комит)|Никола]].
Семейните владения на комит Никола са се намирали в областта [[Разметаница]] - източно от [[Велбъжд]], резиденцията му в [[Царичина (местност)]]. Именно там е обезглавен от [[Самуил]] неговия по-голям брат - [[Аарон (комитопул)]], който единствен сред братята - синове на комит Никола преживява преломното време на завоюването от [[Йоан I Цимиски]] на Дунавска България. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 344-349 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref>
През [[970]] г. източната част на България, заедно със столицата Преслав, е окупирана от войските на киевския [[княз]] [[Светослав I]] изпратен там от Византия с мисия да окупира страната и да я предаде след това на империята, срещу съответните политически дивиденти. Българският цар [[Борис II]] прави опит да се споразумее със Светослав, което предизвиква недоволството на византийците. През [[971]] император [[Йоан I Цимисхи]] изпраща войски и прогонва Светослав на север от [[Дунав]], като пленява цар Борис II. Относително независими остават само западните български райони, незасегнати от руското нашествие и последвалата византийска анексия. Там като независими български владетели се установили синовете на комит Никола - братята [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]]. Родът на комитопулите вероятно принадлежал към представителите на българското [[боляри|болярство]]. Редица автори смятат, че родът им има частично<ref>Исторически преглед, Том 55, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1999, стр. 192.</ref> или изцяло арменски произход.<ref>История на българите: В 8 тома. От древността до края на XVI век, Том 1 от История на българите, Емил Ангелов Александров, Редактор Георги Бакалов, Издател Знание, 2003, ISBN 9545282894, стр. 286.</ref>
| |||