Траянови врата: Разлика между версии

: ''„Хребетите на високите планини [[Стара планина|Хемус]] и [[Родопи]], от които първата започва от [[Дунав|Истър]], а втората - от отсамния бряг на [[Вардар|Аксий]], се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя [[Илирик]] от [[Тракия]], като оставя от едната страна [[Вътрешна Дакия]] и [[София|Сердика]], а от другата - [[Тракия]] с [[Филипопол]]. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването и&#768;, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете и&#768; страни обширни равнини.“''<ref>Амиан Марцелин, XXI, 10, 3-4, прев. Хр. Данов и Б. Геров.</ref>

 

 

Проходът влиза в историята през [[986]] г., когато [[Византия|византийският]] император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На [[17 август]] българската войска начело с бъдещия цар [[Самуил]] пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива (вж. [[битка при Траянови врата]])<ref>[http://www.standartnews.com/archive/2004/08/23/history/index.htm ''„При Самуил стигаме до Коринт и Далмация“'', проф. Божидар Димитров], в-к Стандарт, 23 август 2004</ref>.