Плоещ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 19:
}}
 
'''Плоещ''' ({{lang-ro|Ploiești}}) е [[град]] и административен център на [[Окръзи в Румъния|окръг]] [[Прахова (окръг)|Прахова]], [[Влашко]], [[Румъния]]. Разположен е на 60 км северно от столицата [[Букурещ]]. Градът е девети по големина в страната. Заема около 60 км<sup>2</sup>. Плоещ е в близост до винарския регион “Дялул„Дялул Маре-Валя Калугеряска”Калугеряска“ и регион “Валя„Валя Праховей”Праховей“ — най-важната туристическа зона в страната.
 
==Исторически данни==
Според легендата, овчарят Мош Плоайе (''Moş Ploaie'', буквален превод "Бай„Бай Дъжд"Дъжд“), спрял да почине заедно със седемте си овчици на поляна сред боровата гора, която някога покривала тези места. След като намерил тук подслон, прясна вода и плодородна земя, решил да остане и основал поселище, което приело името му. Разказва се също, че в Плоещ имало седем къщи и женски манастир, а следващите преселници си отвоювали земя от гората с помощта на секирите си.
 
Археологическите разкопки свидетелстват за наличие на древно селище от [[Мезолит]]а в западната част на Плоещ и друго от [[Неолит]]а в северната част на града. Намерени са следи от [[бронзова ера|бронзовата ера]], от периода [[7 пр.н.е.]]-[[6 пр.н.е.]].
Ред 28:
[[Картинка:Ploiesti 1943 bombardament.jpg|thumb|left|200px|Плоещ: резервоари с петрол на рафинериите горят след американска бомбардировка на 1 август 1943]]
 
За основаването на Плоещ и първите му заселници има малко писмени сведения. Според известния румънски историк [[Николае Бълческу]], градът вероятно е съществувал по времето на [[Мирча Стари]] (около [[1413]]). Документално, исторически данни за Плоещ се появяват през [[1503]] г. — тогава в актове на град [[Брашов]] за първи път са записани “плоещките„плоещките каруцари”каруцари“ Драгой, Тудор, Нягу и други. Наличието на плоещки търговци по пазарите в [[Трансилвания]] свидетелстват за това, че градът е бил известен и е разполагал с икономическа база, която му е позволявала да поддържа търговски връзки с градове отвъд планината.
 
Плоещ преживява истински промишлен и търговски бум с откриването и експлоатацията на петролните находища в региона. Около града се появява верига от петролни рафинерии, а печалбата от тях изпълва града с магазини, търговски бюра, ателиета, и образователни институции.
 
На [[1 август]] [[1943]] г. и през лятото на [[1944]] г., Плоещ е бомбардиран от американските [[Военновъздушни сили]] и понася сериозни щети. След [[1944]] г., по време на комунистическия режим, градът запада.
 
==Климат==
Ред 55:
 
===Търговия===
През последните години са създадени над 3&nbsp;000 еднолични търговски дружества или дружества с частен капитал. Въпреки, че тук живее едва 28% от населението на [[Прахова (окръг)|Окръг Прахова]], градът реализира над 80% от търговията в областта.
 
===Транспорт===
Ред 63:
 
==Култура ==
В Плоещ е националният колеж "Йон„Йон Лука Караджале "Караджале“, както и висши образователни институции. Театърът в града носи името "Тома Караджиу„Тома "Караджиу“. Създадени са следните музеи:
 
* Музей на петрола
Ред 71:
* Музей по биология
 
С Плоещ са свързани имената на писателите [[Йон Лука Караджале]], Константин Доброджану-Геря, Йон Басарабеску, [[Никита СтънескуСтанеску]].
 
==Връзки с българската история ==
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]], в Плоещ се формират първите дружини на българското [[опълчение]]. Тук се стичат родолюбци, сподвижници и последователи на делото на [[Георги Раковски]], [[Васил Левски]], [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и [[Георги Бенковски]].
 
На [[29 април]] [[1877]] г., в Плоещ, генерал [[Николай Столетов]] обявява, че встъпва в длъжност в качеството си на началник на опълчението. По време на тържествена церемония на 18 май на опълчението се връчва [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. В града е запазена къщата, в която е бил щабът на ген. Столетов, обозначена с паметна плоча.
 
==Партньорски градове==