Михаил Садовяну: Разлика между версии

| дата на раждане = {{Дата на ражданедр|1880|11|5|1}}

| дата на смърт = {{Дата на смърт и годинидсг|1961|10|19|1880|11|5|1}}

| дебют = 1897 г.

Михаил Садовяну е роден на [[5 ноември]] [[1880]] г. в [[Пашкани]], [[Молдова (област)|Молдова]], [[Румъния]], в семейството на адвоката Александру Садовяну и Профира Урсаки. Има братя – Александру, литературен критик, и Василе, селскостопански инженер. Учи в началното училище на Пашкани и използва свободното си време да обикаля региона като се запознава с живота на селяните. После учи в гимназията „А. Александру Доници”Доници“ във [[Фълтичени]], където започва активно да се интересува от литературата, заедно със своите съученици и бъдещи автори Еужен Ловинеску и И.Драгослав.

В гимназията през 19971897 г. пише първата си сатирична история „Domnişoara M din Fălticeni”Fălticeni“, която е публикувана в сатиричното списание „Dracu”„Dracu“ в Букурещ под псевдонима „Михай от Пашкани”Пашкани“. Първоначално започва да пише за списанието на [[Символизъм (литература)|символистите]] „Vieaţa Nouă” през 19981898 г., но после се насочва към несимволистичните издания „Opinia”„Opinia“, „Pagini Literare”Literare“, и др. През 1900 г. отива в [[Букурещ]] да учи право в Националния университет. Там попада в бохемските среди и не след дълго решава да напусне юридическите науки и да се занимава с писане в посока на реалистичната проза.

През 1901 г. се жени за Екатерина Балу и двамата се установяват във [[Фълтичени]]. Първоначално живеят в къща собственост на писателя Йон Креанга, а по-късно се нанасят в нова сграда с градина, известна като „Градината на спокойствието”спокойствието“. Двамата имат 11 деца, от които 3 дъщери.

Във Фълтичени Садовяну започва първия си роман „Fraţii Potcoavă”Potcoavă“ като фрагменти от него са публикувани през 1902 г. в списание „Pagini Alese”Alese“ под псевдонима М.С.Кобуз. През следващата година служи в Румънските сухопътни войски като охрана близо до Търгу Окна, което в бъдеще му служи за публикация на първата социална критика.

През 1903 г. започва да пише за вестник „Sămănătorul”„Sămănătorul“ воден от [[Николае Йорга]]. Връща се в Букурещ през 1904 г. като служител Съвета на училищата на Министерството на образованието.

[[Image:Samanatorul - Logo - 14 mai 1906.png|thumb|ляво|350px|Титул на вестник „Sămănătorul”„Sămănătorul“]]

През 1904 г. е ефективния дебют на Садовяну с романа „Soimii”„Soimii“ и различни разкази. През същата година той става редактор на вестник „Sămănătorul”„Sămănătorul“, което му позволява да улови интереса на обществото и неговите връстници. Продължава да твори усилено и в следващите години.

След 1906 г. се свързва с групата, обединена около „Viata Românească”Românească“, която пропагандира традиционализма и натурализма. Водещият идеолог на групата Герабет Ибраилеану става негов личен приятел и го кани на ловен излет по река Ръшка, послужил по-късно за основа на неговите ловни разкази.

В периода 1910-1919 г. е директор на Националния театър в [[Яш]]. По време на [[Междусъюзническата война]] е призован отново в армията и достига до чин лейтенант в частта си във Фълтичени, и кратко пребиваване на предната линия. След нея става добър приятел с хумориста Георге Топирсеану и заедно с други колеги правят културни обиколки през 1914-1915 г. Като резултат от тях се ражда неговияроманът романму „Родът на Шоймару”Шоймару“, публикуван през 1915 г.

След войната се установява в квартал Копу в Яш като купува и възстановява историческата вила, известна като „Къщата с кулата”кулата“. В този период се свързва с леви интелектуалци, като Артур Горовей, с които основават и редактират списанието „Răvaşul Poporului”Poporului“.

[[Image:Ștefan Dimitrescu - Mihail Sadoveanu.jpg|thumb|right|Портрет на Садовяну от Стефан Димитреску, 1929 г.]]
В следващите години Садовяну посещава [[Трансилвания]] и достига до [[Холандия]] с [[Ориент Експрес]]. За своите обиколки пише завладяващи пътеписи намиращи радушен прием сред читателите. Той става все по-популярен като писател и през 1930 г. неговият юбилей е отбелязан на национално ниво. Същата година участва в написването и редактирането на началните училищни учебници.

През тези години Садовяну се включва активно в политиката на страната на Народната партия и Националлибералната партия. През 1927 г. печели място в Камарата на [[Бихор]], а през 1931 г. в Сената на Яш като известно време е негов председател. Успоредно с политиката той сътрудничи и на органа на левицата „Адевърул”„Адевърул“.

Садовяну е независим в своите политически убеждения и благодарение на стабилните си приходи от своитепроизведенията произведенияси. Един от най-популярните романи е първияпървият том на историческия епос „Fraţii Jderi”Jderi“ издаден през 1935 г. През 1936 г. писателят приема почетното председателство на „Адевърул”„Адевърул“ и сутрешното издание „Dimineaţa”„Dimineaţa“. По това време той влиза с публикациите си в спор с крайната десница и радикалните легионерски групи организират [[аутодафе]] (публично изгаряне) на книгите му. В негова подкрепа се обявяват редица интелектуалци, а УниверситетаУниверситетът в Яш го удостоява с титлата „[[доктор хонорис кауза]]”“.

След публикуването на третата част от „Fraţii Jderi”Jderi“ през 1942 г. Садовяну се оттегля в любимия си район на река Ариеш, където си е построил къща и църква. През това време Садовяну се жени за много по-младата Валерия Митру, писателка [[феминистка]].

Литературните и политически промени на Садовяну стават известни през март 1945 г., когато той изнася доклада „Lumina vine de la Răsărit”Răsărit“ за съветския лидер [[Йосиф Сталин]] в конферентната зала в Букурещ. Подкрепата му за Сталин го прави желан гост в Съветския съюз и той е поканен заедно с други интелектуалци на обиколка от Съветската академия на науките.

В края на 1946 г. Садовяну е избран за депутат в новия Парламент, като кандидат на Комунистическата партия, и на първата му сесия през декември тойе избран за негов председател. Като такъв му е дадена вилата на емигриралия румънски журналист Памфил Шейкару в областта Чиорогърла. През 1948 г. крал Михай І абдикира и е установен комунистически режим. Садовяну е издигнат на високи ръководни постове в партията, а след чистката в Академията на науките става член на Президиума ù.

През 1949 г. Румънското общество на писателите е преобразувано в Съюз на румънските писатели, и Садовяну става негов почетен председател, а през 1950 г. е избран за председател. През същата година се премества да живее в [[Букурещ]]. По това време той започва да пише своите произведения в приетия официален стил - [[социалистически реализъм]]. Пример за това е романът „Mitrea Cocor”Cocor“ от 1949 г. възхваляващ политиката на колективизация, и за който Садовяну получава държавната награда за проза.

През целия период той участва в големи комунистически културни кампании, като промяната на румънската азбука, проявите в рамките на [[Студената война]], промяната на конституцията, промените в доктрината след смъртта на Сталин през 1951 г., и др. През ноември 1955 г. получава званието „Герой на социалистическия труд”труд“.

Михаил Садовяну умира на [[19 октомври]] [[1961]] г. във [[Ванатори-Неамт]], [[Молдова (област)|Молдова]], Румъния. Погребан е в гробището „Белу”„Белу“ в [[Букурещ]], в непосредствена близост до най-големиятголемия румънски поет [[Михай Еминеску]] и драматурга [[Йон Лука КараджиалеКараджале]].

[[Image:Neamul Princeps Sadoveanu.jpg|thumb|right|180px|Заглавна страница на Родът„Родът на ШоймаруШоймару“, 1915 г.]]

* 1989 Noiembrie, ultimul bal – по романа "Мястото„Мястото, където нищо не се случи"случи“

* „Михаил Садовяну — живот и творчество”творчество“ от Константин Чопрага, в „Избрани произведения”произведения“ том І, издателство „Народна култура”култура“, 1980 г.

[[Категория:РодениПисатели на 5исторически ноемвриромани]]

[[Категория:Починали на 19 октомвриДраматурзи]]