'''Албрехт Пенк''' е германски географ и геолог. Работи в областта на [[геоморфология]]та, глациалните земни форми и [[климатология]]та.
Университетски професор е въвв катедрата по Физическа география към [[ВиенаВиенски университет|Виенския университет]] (1885-1906 г.). Там негови ученици са сръбския географ [[Йован Цвиич]], доайена на японската географска школа [[Наомаса Ямазаки]] и френския географ [[БерлинЕмануел де Мартон]]. След смъртта на [[Фердинанд фон Рихтхофен]], в периода (1906-1927) г. Работи''Албрехт вПенк'' е областтадиректор на Географския институт към [[геоморфологияБерлин]]таския и[[Хумболтов университет]] (тогава Университет „Фридрих-Вилхелм“). През 1911-1914 г. негов ученик е българския геоморфолог проф. [[климатологияЖеко Радев]]та. От 1906 година е член на [[Кралска шведска академия на науките|Шведската Кралска академия на науките]]. Директор е на [[Берлински институт по океанография|Берлинския институт по океанография]] от 1918 година.
