Среднобългарски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м.
м.
Ред 3:
На практика в периода от 15 до 19 век на среднобългарския се оформя постепенно и говоримо т.нар. [[новобългарски език]].
 
Езикът на Второто българско царство, определян като среднобългарски, е основа за създаването на [[руска редакция на старобългарския език|руската]] и [[влахо-молдовска редакция на старобългарския език|влахо-молдовската редакция]], както и за доразвитието на [[сръбска редакция на старобългарския език|сръбската му редакция]]. Въпросът за т.нар. сръбска редакция на среднобългарския език в приетите му за рашка и ресавска ортография е политически в контекста на т.нар. [[вукова реформа]].
 
Среднобългарският език добива значение на общ книжовен общославянски език (поне на [[южни славяни|южните]] и [[източни славяни|източните славяни]]), без [[хървати]]те и [[словенци]]те. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в [[Киевска Рус]] от митрополит [[Киприан]], и до днес е език на православните църковни богослужения, като в много славянски държави е общ църковен език - [[църковнославянски]].