Абдикация: Разлика между версии

 

 

Сред по-известните абдикации в античността са тези на диктатора [[Луций Корнелий Сула]] през 79 г. от н.е, император [[Диоклециан]] през 305 г. и император [[Ромул Августул]] през 476 г.

 

 

Може би най-известната абдикация в съвременната история е тази на крал [[Едуард VIII]] през 1936 г. Едуард абдикира от британския трон, за да се ожени за американката [[Уолис Симпсън]], въпреки възраженията на английското общество, правителствата на [[Британска общност]], кралското семейство и [[Англиканската църква]]. Това е първият случай в историята на напълно доброволен отказ от английската корона. [[Ричард II]] също е абдикирал, но след като властта е била завзета от братовчед му Хенри Болингбрук, бъдещият [[Хенри IV]] докато Ричард е отсъствал от страната.

Според британските закони абдикацията на краля може да се узакони само с акт на Парламента. Според [[Уестминстърския кодекс]] от 1931 г. такъв акт трябва да бъде одобрен от парламентите на всички 16 страни от Британската общност. За да се узакони абдикацията на крал Едуард VIII през 1936 г. е издаден Акт за одобрение на Декларацията на Нейно Величество за абдикацията.

 

 

В някои страни абдикацията на монарха се счита за "дълбоко и шокиращо неизпълнение на задълженията на монарха". Поради това абдикациите са били следствие само на извънредни обстоятелства при политически размирици и бунтове. Монарсите на Холандия, Люксембург и Камбоджа са абдикирали поради напреднала възраст.