Тодор Паница: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 22:
===В Серската група===
[[File:Deliradev.jpg|дясно|thumb|250px|[[Павел Делирадев]], [[Яне Сандански]] и Тодор Паница, Банско, 1908 г.]]
След [[разцепление на ВМОРО|разцеплението на ВМОРО]] Паница предава на Сандански подготвяния от [[Михаил Даев]], [[Иван Гарванов]] и [[Борис Сарафов]] заговор за убийството му. Така на 10 октомври 1907 г., при пълна тайна Сарафов, Гарванов и Даев са осъдени на смърт. За убиец на Сарафов и Гарванов е определен Паница, който трябвало да изкупи греха си към организацията, защото тайно се оженил. Тодор Паница убива на 28 ноември 1907 г. задграничните представители на Организацията в София поручик [[Борис Сарафов]] и [[Иван Гарванов]]. После заминава с влака за Варна и оттам отива при жена си. Тя е учителка в Несебър. След това пеш отива в Бургас, взема влака за София, слиза на гара Саранбей (днес Септември) и през Лъжене (днес Велинград) преминава в Македония. За тази си постъпка е осъден на смърт от [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]] през 1908 година. Заедно със Сандански участва в Младотурския преврат през 1908 година, а след това се легализира чрез [[Народна федеративна партия|Народната федеративна партия]] и живее в град [[Драма (град)|Драма]]. Участва в [[поход към Цариград|похода на Младотурците към Цариград]] през 1909 година заедно с четите Яне Сандански и Христо Чернопеев. За благодарност през 1910 година младотурците го даряват с огромен чифлик в Драмско, където през 1911 г. се ражда синът му Коста Тодоров Паница (1912, Драма - 1948, Владая) който е лекар.<ref name="Герджиков">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 410.</ref>
===По време на войните за национално обединение===
Ред 36:
Вечерта на [[8 май]] [[1925]] година, по време на представление на „Пер Гинт“ от [[Хенрик Ибсен]] във [[Виена|виенския]] [[Императорски театър|Бургтеатър]], Тодор Паница е застрелян от упор в тила от [[Менча Кърничева]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 123.</ref><ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 207-208 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
== Външни препратки ==
| |||