Георги Дамянов: Разлика между версии

В началото на 1925 година Дамянов отново емигрира в Югославия.<ref name="ташев"/> Есента на същата година заминава за [[СССР]] с паспорт на името на Георгий Белов, който ползва през целия си престой в Съветския съюз. През 1929 година завършва [[Военна академия „Михаил Фрунзе“|ВоеннатаВоенна академия]] "[[Михаил Фрунзе|Фрунзе]]" „Михаилв Фрунзе“[[Москва]]<ref name="ташев"/> със звание капитан. Служи като командир на [[батальон]] и преподавател в академията (1932–1934).

През 1934 година Георги Дамянов е на работа в [[Коминтерн]] и през 1935 година заминава за кратко време в България,<ref name="ташев"/> за да проведе линията на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] и [[Васил Коларов]] в борбата срещу [[леви комунисти в БКП|левите комунисти в БКП]]. През 1937 година отново е в СССР, става завеждащ отдел кадри в Коминтерна и участва в ръководството на [[Задгранично бюро на БКП|Задграничното бюро на БКП]] във Виена.<ref name="ташев"/> Като такъв активно участвува в репресиите над българските емигранти в СССР, Георги Дамянов, под псевдоним Белов е подготвял за НКВД стотици списъци, справки и характеристики от рода „не се ползва с политическо доверие“ или „Съмнителен„съмнителен от гледната точка на познанства“ и т.п. за българските емигранти, в следствие на което те бяхаса арестувани, измъчвани, заточени и разстрелвани. По времето на войната в Испания през 1937 г. е изпратен от НКВД като инспектор на Интернационалните бригади със специална задача. От края на 1942 г. участва в организирането на въоръжената съпротива срещу режима в България.